Беларус - последният трън в очите на Путин

Президентът на Беларус Александър Лукашенко се оказва блокиран в кръстосан огън в една доста по-голяма битка. Той би искал по-близки отношения с Европейския съюз и по-слаби с Русия. Промяната обаче явно предизвиква обществени протести, зад които стои нарастващото недоволство от репресивните му политики и проваленото управление на икономиката, пише колумнистът на Bloomberg View Леонид Бершидски.

Лукашенко, когото Кондолиза Райс навремето нарече последния диктатор на Европа, винаги е имал повече проблеми от, да речем, украинските лидери в опитите си да настрои Русия и Европа една срещу друга. Неговият режим бе зависим от Русия заради евтиния природен газ и други непреки субсидии – екстри, които дойдоха за сметка на приближаване към курса на Кремъл.

Лукашенко като цяло нямаше проблем с тази договорка, споделяйки автократичните инстинкти и тенденцията да вижда политическата опозиция като враг, който трябва да бъде потиснат, така характерни за руския президент Владимир Путин. Той знаеше още, че доминираният от държавата икономически модел на Беларус няма да издържи на по-широка експозиция към Европа.

Тогава Русуя анексира Крим през март 2014 г., което доведе до санкции от ЕС и САЩ. Лукашенко отказа да подкрепи хода на Путин, страхувайки се, че малката му страна ще бъде следваща. Когато Москва се опита да накаже ЕС с ответни санкции, Беларус бързо зае позиции, щастливо служейки за фалшива страна на произход за много европейски продукти. Миналата година Беларус не успя да договори с Русия цената на газа и плати само половината от това, което руският доставчик на газ – Газпром, искаше, натрупвайки дълг за над 500 млн. долара – или икономическото производство за около 6 седмици.

През януари Лукашенко подписа декрет, който позволява на гражданите на 80 страни, включително на европейските и американските граждани, да влизат в Беларус без визи за период от пет дни. Това бе опит да увеличи приходите от туризъм в свиващата се икономика. Но Кремъл отговори с лаконично изявление и с установяването на гранични проверки.

Антикремълските европейски политици, от своя страна, отбелязаха с одобрение привидното настроение на Лукашенко към либерализация. „Вече не са нужни визи, за да посетим Беларус“, публикува в Twitter бившият премиер на Швеция Карл Билд миналата седмица. „Колкото интересен, толкова и непознат (е Беларус). Очевидно има много да се види“.

Либерализацията обаче има и обратна страна. Миналата седмица хиляди хора – сериозен брой за известните с пасивността си беларуси, излязоха по улиците в страната, за да протестират срещу декрет на Лукашенко, налагащ данък върху хората, които не са работили от над 6 месеца – вдъхновена от Съветските времена мярка за повишаване на приходите.

Историята на режима е пълна с насилствено потискани протести, но тази година всеобхватното насилие бе недопустимо, защото щеше да отврати потенциалните европейски партньори. Лукашенко задържа за кратко лидерите на протеста и отстрани декрета. Не е ясно дали това ще спре новите протести, планирани за предстоящия уикенд. Някои опозиционни лидери се надяват, че режимът ще започне да пада.

„Ставаме свидетели на системна криза“, казва един от тях – Николай Статкевич, пенсиониран полковник и бивш политически затворник, за сайта против Лукашенко Belorussky Partisan. “Русия преди плащаше, за да се забавлява, но не може да продължи да плаща, защото постоянно са нужни още [пари], тъй като ефективността на този вид икономика спада. Русия иска повече и повече насреща, а да се откаже е вече опасно за личната власт на Лукашенко“.

А Лукашенко става все по-параноичен. През март той обяви, че силите му за сигурност са задържали „няколко десетки“ въоръжени бунтовници, които са влезли в Беларус през тренировъчните си лагери в Украйна и може би Полша и Литва. Бойците, казва той, са били обучени и финансирани от противниците му, избягали от страната към Източна Европа.

Обвиненията срещу източноевропейските страни може да се окажат началото на ново придвижване от Европа към Русия. Изгубването на известна величина като Лукашенко би било катастрофа за Кремъл, особено ако той бъде заменен от проевропейски лидер. Но руските пари не могат да потушават пожарите на Лукашенко до безкрай. Путин се провали с тази тактика в Украйна през 2014 г.

Има стар руски виц, който гласи: на руснак, украинец и беларус им е казано да седнат на стол, от който стърчи дълъг остър пирон. Руснакът сяда, скача псувайки, рита стола и удря водещия експеримента в лицето. Украинецът също скача, поглежда стола, изважда пирона и го слага в джоба си – може пък да послужи за нещо. Беларусът остава седнал. „Боли ли?“, пита го водещият експеримента. „Мисля, че в това е целият смисъл“, е отговорът.

Дори тази легендарна търпеливост обаче си има своя край. Заслужава си да се следят последващите развития в Беларус, за да видим какви уроци си извлече Путин от Русия и дали общественото недоволство може отново да го спрат.