Няма да допуснем да се нарушават всички табута, заяви германският канцлер, след като турският президент вече нападна и лично нея с обвинения за „нацистки методи”.
Но кое ли табу е останало ненарушено, откакто Реджеп Таийп Ердоган като умопомрачен засипва Германия с гротескни сравнения, препращащи към националсоциализма? Само едно още ни липсва: да вземе да обяви Мемориала за жертвите на Холокоста в сърцето на Берлин за паметник в чест на победното избиване на европейските евреи, коментира за FAZ Бертолд Колер. Безсрамните обиди, които сипе Ердоган, изобщо не са спонтанна и безконтролна реакция в отговор на забраните, наложени от няколко германски града върху предизборни прояви на турски политици. Несекващите провокации на президента са прицелени към мобилизирането на неговите привърженици в Германия и в Турция. Очевидно Ердоган очаква, че най-голямата възбуда ще настъпи, ако Германия наложи обща забрана на турските предизборни прояви, нежели пък, ако я увенчае със забраната самият Ердоган да стъпва на германска земя: Ето, виждате ли, аз какво ви казвах – нацисти!
Меркел и нейното правителство дълго време са пазеха като от огън от подобни крайни мерки. Те очакваха, че Ердоган някой ден все пак ще се осъзнае и в крайна сметка няма да пожертва - в полза на референдума си - тъй важните за страната му отношения с Германия и ЕС. Но за турския президент овладяването на цялата власт очевидно е първостепенната задача в момента. Това обяснява защо той продължава да притиска германското правителство в ъгъла. Ясно е, че то не може да остане в този ъгъл чак до 16 април и само да повтаря безобидно как Ердоган трябва да престане с нацистките сравнения. Берлин вече предостави повече от достатъчно възможности на Анкара да го стори. Време е вече да се покаже на турците, че политиката на изгорената земя, която води Ердоган, ще има тежки последствия и ще вкара Турция в изолация. Защото президентът обръща гръб на свободния и демократичен Запад и все повече налага в страната си типичния азиатски деспотизъм. Търпението на Меркел няма да промени нищо, ако турците наистина са решили да дадат още повече власт на един човек, чиито методи са доста по-сходни с фашистките, отколкото с методите на тукашните политици, нападани от него. От друга страна дори немощното „Стига вече!” да стане по-гръмогласно - ако Берлин реши да последва холандската категоричност - едва ли турците ще прогледнат за това накъде точно ги е повел Ердоган.
17:02 | 13.09.22 г.