Отмъщението на Ердоган

Случаят с германския журналист от турски произход Дениз Юджел не е повратен момент в отношенията между Турция и Германия. При управлението на Реджеп Тайип Ердоган, Турция с главозамайващо темпо върви в една посока - на отдалечаване от европейската ценностна общност, към която искаше да се присъедини. Арестът на германския журналист още веднъж ясно показва, че Турция не иска сближаване с Европа, което вече дори не крие, пише в свой анализ за Frankfurter Allgemeine Zeitung Райнер Херман.

Турският президент Ердоган държи в ръцете си един коз: сключеното преди година с ЕС споразумение за бежанците. Той многократно заплашваше, че ще пусне бежанците през границата, ако Европа не се държи с него както той иска. Сега Ердоган си взе нов заложник - кореспондентът на "Ди Велт" Юджел беше задържан в момент, когато в Германия се води дебат за това дали на Ердоган да му бъде позволено да говори пред сънародниците си в Германия преди референдума за въвеждането на президентска система на управление в Турция. Тоест - за легитимирането на авторитарната му власт. Но отношенията с Анкара бяха отровени още преди това - по повод обвиненията срещу турските дипломатически служби и джамии в Германия, че шпионират противниците на режима на Ердоган. 

Турският президент си има мотив да се държи така: първоначално той имаше интерес от сближаването си с ЕС, но години наред трябваше да тропа по вратите на ЕС като отхвърлен любовник. Сега той си отмъщава за това поведение, възприемано от него като лична обида. Ако преди му се налагаше да преглъща наставленията на Меркел, сега той е доволен, че може да я разиграва и да обърне гръб на Запада. Показва го начинът, по който функционира неговото правосъдие: така например истанбулският съдия, подписал заповедта за задържането на Юджел, е от специализиран съд, срещу който няма правни средства. Съдът е част от машина за арести, която функционира безотказно след опита за преврат на 15 юли 2016. Правосъдието и правителството могат по свое усмотрение да удължават срока на задържане.

За пръв път бива арестуван и журналист, който е не само турски гражданин. Двата мотива за това изобщо не биха довели до задържането му, ако това се случваше в Германия: от една страна Юджел е обвинен за "членство в терористична организация" - има се предвид турска хакерска група, прихванала електронни писма на зетя на Ердоган, енергийния министър Берат Албайрак. Групата предложила въпросните мейли и на Юджел, който ги публикувал, което го превръща в очите на турските власт в "терорист". С основание ЕС настояваше Турция да хармонизира дефиницията си за терора с европейските норми, с което да изпълни и едно от условията за отпадане на визовия режим за турските граждани в ЕС.

Друго обвинение срещу Юджел гласи, че нямал акредитация. В Германия за журналистическа работа не се изисква журналистическа карта. В Турция обаче е наказуемо деяние да работиш като журналист без журналистическа карта. Тези акредитации се издават от подчинената на властите Генерална дирекция по печата и информацията и са валидни само една година. През 1990-те години, когато различни турски правителства искаха да се отърват от неудобни чуждестранни журналисти, те просто не удължаваха акредитациите им. Днес това се превръща в заплаха и за местните журналисти. Турция още е член на НАТО. Но тя е разочарована не само от Германия и от ЕС - заради пасивността на общността в Сирия и липсата на солидарност в дните след опита за преврат. Турция е разочарована също и от САЩ и НАТО и сега ставаме свидетели на това, за което имаше сигнали още преди 15 юли 2016 - Турция, смятаща се за регионална сила, си търси нови партньори. В Москва, например, Анкара си поръча системата за противовъздушна отбрана S400. С доставката Русия иска да вбие клин в НАТО. Освен това Анкара и Москва се споразумяха за Сирия. Турция внушава, че членството ѝ в Алианса е само средство за гарантиране на стабилността.

Само че интересите на Русия и Турция нямат много пресечни точки. В дългосрочна перспектива за Турция ще бъде по-важен един Китай, например. ЕС очевидно е твърде малък за Ердоган, който се нуждае от по-голяма, международна сцена. Арабската лига не е достатъчно атрактивен партньор, за разлика от водената от Китай (и Русия) Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС). Ердоган заяви, че Турция желае да стане неин член. Моментът е удобен: ШОС иска да се разширява, а с дефинирането на новия "път на коприната" Китай стартира един от най-важните си геостратегически проекти. Турция би могла да се превърне в централен разпределителен възел. И пред нея биха се разкрили нови шансове в търговията, икономиката и архитектурата на сигурността.

Турция би могла да се превърне в китайското предмостово укрепление към Европа. Турция не е първата страна в Близкия изток, която се отвръща от Европа. Същото сториха преди това Египет при Насър и Иран при Хомейни. Турция може да ги последва.