Много добре мога да си представя какво се е случило на Дениз Юджел (кореспондент на германския Die Welt, задържан в Турция по смехотворни обвинения, б. ред.), докато е чакал в съда в Истанбул. Аз преживях същото, пише в коментар за германската медия бившият главен редактор на опозиционния турски вестник Сumhuriyet Чан Дюндар.
Влизаш в сградата на съда и биваш представен пред прокурора. Намръщен, прокурорът вдига дебелата папка и започва да задава въпроси:
„Защо напиша тази статия така?"
„Защо го написа в Twitter?"
„Какво намерение стои зад този въпрос?"
„Кой ти каза да идеш там или там?“.
Ти се опитваш отчаяно да обясниш, че си направил всичко в преследване на мисията на твоята журналистическа професия. Докато прокурорът диктува думите ти на чиновника на масата, сякаш смяташ, че той те разбира. След часове на разпит излизаш от стаята с ясната мисъл, че си го убедил.
„Заради такива банални обвинения със сигурност може да ме вкарат в ареста", си мислиш. „Те се страхуват от реакциите от цял свят". Но тогава се изстрелва през главата ми: „Вероятно министърът на правосъдието отдавна се е обадил на прокурора, за да получи арест".
Сякаш от далечината чуваш гласовете на приятелите, дошли в твоя защита. Те проехтяват като ехо през студения коридор. След това чуваш:
„Да се яви пред съда с искане за арест..."
Ако прокуратурата иска арест, това си е присъда. Защото съдията по делото, пред когото си представен веднага, е напълно под властта на правителството. Знаеш това, но въпреки всичко таиш надежда. Твоят адвокат подава жалба срещу искането за задържане, повтаряш своята защита, която вече си предоставил на прокурора.
Но напразно. След като видиш, че съдията дори не те слуша, предполагаш и резултата. Сякаш присъдата не е взета в аванс, съдията се оттегля и превръща времето за изчакване в истинско изпитание. След това той се връща и обявява присъдата си:
„Арест!“
Сега самият ти си един от тези лишени от свобода журналисти, чиито дела си наблюдавал доскоро. Зад теб чуваш приятелите да викат: "Журналистиката не е престъпление!"
Това е най-популярният лозунг през последните дни в Турция. Но за съжаление журналистиката в тази страна се превръща в престъпление. Вярното престъпление на Дениз Юджел е, че е задавал въпроси.