Докато всички погледи са насочени към новия лидер на САЩ, Турция се подготвя да наложи поправки в конституцията си, за да направи президента още по-силен, давайки му изпълнителна власт.
По принцип няма нищо лошо в това да замениш парламентарно правителство с президентска система, коментира колумнистът Ноа Фелдман за BloombergView. Проблемът е в момента и в контекста. Предложените от Турция промени, които ще преминат през национален референдум, преди да бъдат одобрени от парламента, идват след неуспешен опит за преврат срещу все по-автократичния президент Реджеп Тайип Ердоган.
На практика преработенатa конституция ще улесни консолидацията на властта от Ердоган, изваждайки Турция от демократичните страни и превръщайки я в диктатура – просто и ясно, казва се в анализа.
Предложените конституционни промени имат множество движещи се части. Най-важното обаче e трансформацията на парламентарната система на Турция в президентска. Правомощията на президента по принцип в момента са много по-ограничени. Той управлява заедно с министър-председател, избран от парламентарното мнозинство, който от своя страна посочва кабинет, отговорен пред парламента. Важен практически и символичен механизъм на парламентарен контрол върху правителството е правото на народното събрание да иска министрите да се явяват пред него, за да отговарят на питания.
Новият проектозакон ще промени основната структура на системата, като ще премахне позицията министър-председател и ще даде на президента властта да посочва членовете на кабинета. Като част от тази промяна правото на парламента да отправя питания към министрите се предвижда да отпадне.
Американците биха намерили този аспект от промените не особено забележителен. Американският президент избира кабинета си, макар и със съветите и одобрението на Сената. Министрите се явяват пред Конгреса от чиста куртоазия, а не заради свойствено негово право да им отправя въпроси, посочва се в анализа.
Предложените промени в турската конституция обаче ще позволят на президента да ръководи политическа партия. Това означава, че президентът може да упражнява пряк контрол върху това кои кандидати предлага партията за постове. Ердоган ще може да избира сам депутатите от партията си, което означава, че ще е изключително малко вероятно те да правят проверки на дейността му, тъй като той ще може и да ги прогонва от партията.
На практика, разбира се, американският президент също е лидер на партията, към която принадлежи. В американската система обаче това не му дава правото да избира кандидатите за конгреса. Тази власт лежи в ръцете на първичните гласоподаватели, донори и партийни лидери.
При новата система турските избори за президент ще се случват по едно и също време като парламентарните и на всеки пет години. Това ще направи трудно за избирателите да изразяват негодуванието си на национално ниво по време на мандата на президента, тъй като няма да има избори по средата.
Допълнителна предложена промяна, искана от Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, е президентът да има власт над Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Ердоган вече ефективно пое контрола след чистката в органа след опита за преврат. Предложените поправки ще направят този контрол постоянен.
В президентската система в САЩ изпълнителната власт посочва федералните съдии и висшите федерални прокурори. Докато те последователно следват условията за добро поведение, ще могат да функционират сравнително независимо. Проблемът е, че както опитът за преврат показва, няма подобна дългосрочна гаранция за реална независимост на турската система. Съдиите и прокурорите на Ердоган ще бъдат разглеждани като политически функционери и може всъщност да са подчинени на изпълнителната власт. Предложената незначителна гаранция за съдебна и прокурорска „безпристрастност“ е толкова добра, колкото политическата реалност я направи.
Може би най-хитрият и пагубен елемент на предложените промени е, че те ограничават броя на президентските мандати до два, но едва след като промените бъдат ратифицирани и се проведат нови избори. Това ще позволи на Ердоган да остане на власт до 2029 г., когато ще бъда на 75 години. Дотогава той ще е управлявал Турция като министър-председател или президент в период на 26 години. А това, меко казано, не е рецепта за демокрация.
Целият пакет от реформи трябва да получи одобрението на 330 депутати от общо 550. Управляващата ПСР няма достатъчно гласове, за да спечели, но може да достигне този праг, привличайки крайнодясната Партия на националното действие. Едва тогава пакетът промени ще бъде предложен на референдум.
През 2010 г. турските избиратели одобриха конституционни промени, прокарани от ПСР, с 58% на 42%. Малко вероятно е вотът да бъде толкова несиметричен този път. На практика вотът ще бъде референдум за самия Ердоган.
Без неуспешния преврат изглежда имаше възможност Ердоган да се провали в опита да направи Турция президентска система, създадена да увеличи до максимум властта му. Превратът обаче го въоръжи с муниции в подкрепа на аргумента, че се нуждае от по-голяма власт, за да управлява страната.
Ако бъдат приети президентските промени и те бъдат използвани, за да разрушат демокрацията още повече, това ще допринесе за усещането на много места, че президентската форма на управление е просто прелюдия към автокрация. По традиция американската система стои като защита срещу подобни аргументи. Дали ще остане такава е най-важният въпрос в началото на мандата на Доналд Тръмп.
13:46 | 14.09.22 г.