България и Румъния 10 години в ЕС: Никакви тържества и фанфари

Румъния и България отбелязват без фанфари 10-та годишнина от членството си в Европейския съюз (ЕС), пише онлайн изданието EurActiv.com.

Двете държави се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007 г. като част от петия етап на разширяването на блока. Преди това десет други държави се присъединиха към съюза на 1 май 2004 г. - най-голямото разширяване на ЕС досега, отбелязва изданието.

Нито България, нито Румъния на 1 януари 2017 г. отбелязаха тържествено десетата годишнина от присъединяването им към ЕС, което потвърждава, че разширяването на блока вече не е на мода, посочва още изданието.

Заедно с Шенгенското пространство и общата европейска валута разширяването на ЕС до голяма степен се разглежда като най-голямото историческо постижение на блока. След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. разширяването на ЕС се превърна в събитие със силно политическо значение за обединението на Европа, изкуствено разделена заради Студената война.

Държавите от Централна Европа, които съставляват Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), балтийските държави (Естония, Латвия и Литва) и България и Румъния кандидатстваха за членство в ЕС през 1995 г.

България представи молбата си за членство в ЕС на 15 декември 1995 г., припомня изданието. С това несигурността по отношение на геополитическите стремежи на страната приключи.

Докато държавите от Централна Европа и Балтийските държави, както и Малта и Кипър, успешно приключиха преговорите за присъединяване към ЕС за по-малко от десет години и се присъединиха на 1 май 2004 г., за България и Румъния присъединяването отне повече време. Основна пречка и за двете страни бяха неефективните правоохранителни системи, корупцията, а в случая на България и организираната престъпност, подчертава изданието.

В крайна сметка се реши, че България и Румъния ще се присъединят към ЕС, но ще бъде наложен мониторингов механизъм, който да подпомогне процеса по отстраняването на проблемите.

Т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка беше въведен от първия ден на присъединяването на България и Румъния. Идеята е, че в рамките на няколко години двете страни ще успеят да преодолеят недостатъците и мониторингът ще бъдат вдигнат.

Редовните доклади по механизма показват, че Румъния е постигнала по-голям напредък от България. Следващите доклади ще бъдат публикувани в първите седмици на 2017 г., когато и Румъния, и България ще са в процес на формиране на нови правителства.

В Румъния на 30 декември 2016 г. президентът Клаус Йоханис одобри Сорин Гриндяну, член на Социалдемократическата партия, за премиер. Партията спечели изборите на 11 декември, но лидерът на партията Ливиу Драгня, който е обвинен в изборни измами, не можеше да бъде номиниран за премиер.

Йоханис, който е от противоположния политически лагер, отхвърли първото предложение за премиер на социалдемократите, което беше Севил Шхайдех. Шхайдех щеше да бъде първата жена при това мюсюлманка министър-председател на Румъния.

В случая на България положението е по-сложно, посочва изданието. Страната е в политическа криза, след като премиерът Бойко Борисов подаде оставка след президентските избори през ноември 2016 г. Те бяха спечелени от подкрепения от социалистите Румен Радев.

На теория досегашният президент Росен Плевнелиев можеше да номинира служебно правителство, но предвид малкото оставащо време на действие на този кабинет изглежда, че Радев ще назначи служебно правителство, което да подготви предсрочните избори през пролетта.

България трябва да се справи и с друг проблем. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева подаде оставка и така страната остава без комисар в ЕС от 1 януари.

Трябва да се изтъкне, че България и Румъния са сред най-проевропейски настроените държави, както посочват проучванията на общественото мнение, подчертава изданието. Върху тази информация не се акцентира много, но както България, така и Румъния имат голяма финансова полза от присъединяването си към ЕС, заключава изданието.