fallback

Колко "проруски" са новите президенти на България и Молдова?

И в двете държави геополитическият живот се доминира от олигарси, които защитават финансовите си интереси, противопоставяйки Москва и Брюксел, пише Economist

11:19 | 15.11.16 г. 29

Проруски кандидати спечелиха президентските избори в България и Молдова, или поне така казват заглавията в медиите. Истината е, че ситуацията и в двете държави е малко по-сложна. Действително и двамата са приятелски настроени към Москва, но едва ли някой от двамата ще предприеме някакви радикални промени в геополитическата ориентация на страните им поне в близко бъдеще, пише Economist в свой анализ.

Правомощията на президентите и в двете държави са ограничени. Някои от поддръжниците им изглежда се надяват, че Русия ще субсидира по някакъв начин икономиките на страните, но тези надежди ще претърпят разочарование.

В Молдова победи Игор Додон - лидер на социалистите, които формират най-голямата парламентарна група, но не са част от сегашното коалиционно управление. Додон спечели 52,3% от вота, а опонентът му Мая Санду, бивш съветник в Световната банка и образователен министър – 47,7%. В периода 2012-2015 г., когато заемаше поста на министър на образованието, Санду набра голяма популярност с кампанията си срещу корупцията в училищата. Според проучванията на общественото мнение Мая Санду се смята за най-некорумпирания политик в Молдова.

Додон привлече гласовете на няколко хиляди жители на контролираната от Русия отцепническа територия в Приднестровието. Там нямаше гласуване и хората пътуваха до контролираната от правителството територия на Молдова. Мая Санду спечели гласовете на молдовската диаспора на Запад, но не и в Русия.

Същевременно бюлетините в молдовските посолства в няколко западни държави изчезнаха, посочва изданието. Това предизвика протести в страната, тъй като според поддръжниците на Мая Санду победата на Додон е постигната с измама. Санду вече обяви, че ще оспорва изборния резултат пред Конституционния съд.

Изкушаващо е изборите да се опишат просто като състезание между проруски и проевропейски политици. Всъщност обаче геополитическият живот в Молдова се доминира от олигарси, мотивирани повече от финансови, отколкото от геополитически интереси. Премиерът Павел Филип се свързва с името на Влад Плахотнюк, най-влиятелния бизнесмен в Молдова, който е и най-непопулярният политик.

Преди изборите Плахотнюк коментира, че ще подкрепи проевропейския политик с повече шансове за победа. Виктория Букатару от института Асоциация за външна политика обаче подчертава, че най-вероятно Плахотнюк и Додон са имали „таен алианс“ за спъване на Мая Санду и реформаторската ѝ програма. Тя очаква Додон да следва първоначално заложената си програма с посещение в Москва и след това една „успокояваща“ визита в Брюксел.

Според анализатора най-вероятно предизборните обещания на Игор Додон да прекрати споразуменията на Молдова с Европейския съюз (ЕС) няма да бъдат реализирани не на последно място заради помощта, която страната получи от ЕС и Америка, но не и от Русия. Откакто през 2014 г. 1 млрд. долара изчезнаха от банковата система на страната – вероятно откраднати от местните олигарси, страната е зависима от подкрепата на Международния валутен фонд (МВФ), за да оцелее финансовата ѝ система.

Виктория Букатару посочва, че резките, проруски изказвания на Додон всъщност са начин да окаже натиск върху Запада да продължи да финансира страната, без той да се налага да прави каквито и да било реформи.

В България ситуацията е подобна. Победител от надпреварата излезе кандидатът на социалистите Румен Радев, бивш военен пилот и командир на военновъздушните сили на страната. Той победи кандидата на партията на премиера Бойко Борисов, който пък подаде оставка. Така през пролетта в страната ще се проведат и парламентарни избори.

Радев получи подкрепата на етническата турска общност в България, чиято партия се свързва с имената на местни олигарси и руски бизнесмени. Социалистите в България се подкрепят от консервативна група пенсионери и свързваната с Москва православна църква. В предишни правителства обаче партията разреши разкриването на американски военни бази в страната и прегърна членството на България в НАТО, подчертава изданието.

Димитър Бечев от Университета в Харвард коментира, че положението в страната е „и вълкът сит, и агнето цяло“, тъй като България остава лоялен член на ЕС и НАТО, но се обръща и към Русия. Ето как се описва и самият Радев: „Доскоро летях на съветски изтребител. Завършил съм Американската академия. Само че съм изцяло български. Моята кауза е България“.

Според Бечев следизборните позиции в страната ще бъдат определени от и за българските политици, а не заради Путин или Брюксел.

Заглавията в медиите, с които се съобщаваше за победата на проруски кандидати в двете държави, предизвикаха вниманието на Запада и аплодисменти от Москва. Истината обаче е, че основен двигател на политиката и в двете страни са вътрешни сили, най-вече олигарси, които се опитват да удовлетворят финансовите си интереси. Те са много добре подковани да възпроизвеждат противопоставянето Русия-Запад, затова и трябва да се очаква повече от това, а не някакви драматични геополитически размествания.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:50 | 11.09.22 г.
fallback