Посткомунистическите страни в Европа са постигнали значителен напредък по време на прехода, но неравенството представлява нарастваща заплаха за дългосрочното развитие, пише Ройтерс, позовавайки се на доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
От края на 1990 г. средните доходи в региона на Централна и Източна Европа са се увеличили значително, а бедността е намаляла, но проблемът се проявява в непризнаването на ползите.
Въпреки че официалните данни не показват ясна тенденция през последните години и неравенството остава на ниско ниво според международните стандарти, повечето хора смятат, че то дори се е увеличило.
„Твърде голямата концентрация на богатството (сред най-богатите) се отразява негативно на равния достъп до възможности и предизвиква враждебни реакции срещу ключови икономически и политически институции“, посочва банката в доклада си, предупреждавайки, че това може да доведе до по-слаб растеж в дългосрочен план.
„Шокът на прехода и неравномерното разпределение на ползите от него водят до антиреформистки позиции, което в крайна сметка води до заплаха на демокрацията“, твърди банката в доклада си.
Неравното разпределение на възможностите също остава по-високо в региона, отколкото в западните европейски страни.
ЕБВР е създадена през 1991 г., за да инвестира в бившите съветски икономики на Централна и Източна Европа. Банката се разрасна значително през последното десетилетие и сега харчи около 9 млрд. евро (9,98 млрд. долара) на година в 36 страни от Мароко до Монголия.
Проучване показва още, че т.нар. „пропаст на щастието“ между жителите на посткомунистическите страни и европейските жители най-накрая се затваря, въпреки че това се дължи по-скоро на понижение в щастието в развитите икономики.
Колко е голяма „пропастта“ показва изследване на 51 хил. домакинства в 34 страни, проведено през 2006 г., 2010 г. и 2016 г. В хода на изследването участниците били помолени да оценят между 1 и 5 твърдението:“ Постигнах всичко, което исках и съм доволен от живота си сега“.
„Нивата на удовлетвореност сред жителите на посткомунистическите страни сега са сходни с тези на западните жители и дори по-високи от тези на част от населението на Кипър, Гърция и Турция“, констатира още докладът.
Но израстването на отделните индивиди зависи особено силно от техните доходи.
27% от хората с най-високи доходи са имали среден или над среден ръст на доходите. 23% са с по-ниски доходи сега, отколкото са били през 1989 г. , а 33% са с доходи под средните за страните от Г-7.
02:14 | 10.09.22 г.