През март тази година, един четвъртък вечерта, Елвира Набиулина, управител на Руската централна банка, се изправя пред съперник в борба за влияние в близкото обкръжение на Владимир Путин. На заседанието, оглавявано от Путин, министърът на икономиката Алексей Улюкаев иска одобрението на президента за това, банките да получат 140 млрд. рубли (2,2 млрд. долара) от централната банка, разказва агенция Ройтерс.
Банките ще използват допълнителните средства, казал Улюкаев, седейки пред Набиулина в конферентната зала, за да кредитират компании, пострадали от рецесията. Някои от приятелите на Путин в бизнес средите също щели да извлекат полза. Набиулина се обявила против с аргумента, че отпуснатите пари ще насърчат инфлацията и ще подкопаят паричната ѝ политика. Путин подкрепил управителя на централната банка.
„Доверието към нея от страна на Путин и премиера Медведев е доста високо“, казва Алексей Кудрин, който беше финансов министър до 2011 г. и все още е влиятелен в кръговете около Кремъл.
Способността на Набиулина да удържа фронта и често да привлича Путин към себе си и далеч от други негови близки довереници, отразява дълбоките идеологически и личностни пукнатини, които се появяват в Кремъл в среда на сериозни икономически проблеми.
Близкият кръг на Путин е разделен на два лагера. В единия има много хора с опит в службите за сигурност, като самия президент, които искат силна държава, силна армия и държавен контрол над стратегическите икономически сектори. В другия са Набиулина и съмишлениците й, които вярват в предимствата на отворената икономика.
През последните две години 52-годишната Набиулина беше начело на централната банка по време на най-тежката рецесия от комунизма насам. Политиката ѝ да позволи на рублата да поевтинее повиши вносните цени, включително на основни продукти. Това изстреля инфлацията през 2015 г. до 12,9%. За повечето хора заплатите не нараснаха толкова бързо, а в някои случаи дори се понижиха, посочва Ройтерс.
И все пак слабата валута и високите лихвени проценти, които овладяха инфлацията и ограничиха евтините пари за банките, овладяха и икономическия срив, твърдят експерти. Следвайки стратегията си, Набиулина успя да се задържи стабилно на поста си въпреки критики от страна на влиятелни личности, близки до Путин, казва източници на агенцията от централната банка и правителството.
Двама от най-големите противници на политиката й са Игор Сечин, директор на Роснефт, и Сергей Глазев, икономически съветник на президента.
15-те години на власт на Путин са белязани от национализации и агресивна външна политика, която навреди на имиджа на Русия по света. Заемайки позицията на Набиулина, Путин превърна и макроикономическата стабилност в свой приоритет. И централната банка, и министерството на икономиката са отказали коментар за срещата през март. Говорителят на Путин Дмитрий Песков посочи, че централната банка е независима и че Кремъл никога не е целял да й влияе.
Донякъде е разбираемо, че управителят на централната банка има подкрепата на президента. Все пак той я е избрал. Самата Набиулина има и друга важна подкрепа, включително и от страна на директора на най-голямата търговска банка Сбербанк Герман Греф. Тя обаче не остава без противници. Няколко от идеологическите ѝ опоненти и един източник, близък до централната банка, казва, че Набиулина не е действала достатъчно бързо за да успокои пазарите, когато рублата рязко поевтиня през декември 2014 г. Тогава тя заяви, че би било безполезно да се правят опити да се удържат глобалните пазарни сили.
И все пак има сигнали, че влиянието на Набиулина е по-голямо от това на предшествениците й. Герман Греф например беше икономически министър от 2002 до 2007 г., а Набиулина беше негов заместник, преди да го наследи на поста. Греф е лоялен на Путин и може да упражнява индиректно влияние върху политиките, но не е част от най-близкото обкръжение на президента. Той не е реагирал на молбата на Ройтерс за коментар.
Любопитно е, че съпругът на Набиулина Ярослав Кузминов е ректор на Висшето училище по икономика. Двамата са част от широк кръг приятели, сред които Вячеслав Володин, който е първият заместник началник на администрацията в Кремъл и който предстои да стане председател на Държавната дума.
Русия изпадна в икономическа криза, малко след като Набиулина стана управител на централната банка. През 2014 г., когато цените на петрола се сринаха, основният източник на приходи за Русия също пресъхна. Същевременно конфликтът в Украйна провокира налагането на санкциите от страна на Запада над Русия, а инвеститорите разпродадоха руски активи.
Набиулина трябваше бързо да вземе редица решения, които станаха определящи за управлението й. Когато натискът над рублата стана много силен, тя изостави политиката, която държеше валутния курс в определен коридор. Рублата стана изключително волатилна и се понижи до 86 рубли за долар от около 35 рубли за долар в началото на 2014 г. Това създаде проблеми за населението, чиито спестявания в доларови измерения бяха на практика изтрити и за които цените на вносните стоки в магазините скочиха. Компаниите с дългове в чуждестранна валута също пострадаха. „Най-яркият пример за независимостта й беше настояването за плаващ валутен курс“, казва Кудрин. Това съхрани златните и валутните резерви на банката, които в противен случай щяха да бъдат похарчени, за да се подкрепи валутата. Полза имаха износителите на петрол, тъй като приходите им бяха в долари и така печалбата им в рубли нарасна.
Плаващият валутен курс обаче доведе до висока инфлация, а оттук – и до поредно ключово решение.
На 15 декември 2014 г. на фона на паника на форекс пазарите централната банка обяви, че повишава основния лихвен процент с 650 базисни пункта до 17%. Банките бяха заплашени от големи загуби, тъй като клиентите им щяха да бъдат затруднени да погасяват задълженията си с новата лихва.
Андрей Костин, главен изпълнителен директор на ВТБ, втората по големина банка, и близък до Путин, казва, че банките са отишли в Кремъл с молба за мерки за смекчаване на загубите. „Казаха ни: Придържаме се към политиката на централната банка. Парите ще са скъпи и няма да предприемаме мерки за увеличаване на печалбите на банките“, казва Костин в интервю за Ройтерс от юни.
Политиките на Набиулина ѝ създадоха врагове сред обкръжението на Путин, като например Улюкаев. През февруари 2015 г. пък Набиулина публично разкритикува петролния гигант Роснефт начело с Игор Сечин. Тя заяви, че необходимостта Роснефт да финансира големия си външен дълг създава пазарни очаквания, че компанията ще продава рубли. Това пък отслабва рублата. В рамките на необичаен ход Сечин е посетил Набиулина, казват двама източници на Ройтерс. Не е ясно какво точно се е обсъждало, но в началото на 2015 г. Роснефт престана да емитира облигации в рубли, за да рефинансира дълга си.
Сергей Глазев, който беше сред хората, които трябваше да дадат идеи за нова икономическа политика, има коренно различни възгледи от тези на Набиулина. Той е почитател на капиталовия контрол, забрана на използването на долари в Русия и печатането на пари, за да се съживи икономическия растеж. Глазев също е отказал коментар.
Наталия Бурикина, бивш председател на финансовата комисия в Думата, също е влизала в словесен сблъсък с Набиулина заради банковия надзор. Тя се оттегли от комисията миналата година, след като според източници на Ройтерс е влязла в противоречие с управителя на централната банка. Самата Бурикина отрича да е била принудително отстранена, но посочва, че има ясна причина за влиянието на Набиулина: „Подкрепата от президента“.
04:29 | 10.09.22 г.