Американските разузнавателни и правоприлагащи агенции водят разследване срещу тайната според тях мащабна руска операция в САЩ, с която Москва иска да посее обществено недоверие в предстоящите президентски избори и американските политически институции, пише журналистът Ярослав Вишневски за The Washington Post, цитирайки източници от агенциите.
Информационните кампании не са нещо ново в Русия, която ги води на Балканите поне от осем години насам, откакто Косово се отдели от Сърбия и обяви независимост. Там стратегията ѝ е да създаде усещане за Русия като велика сила и мощен съюзник, подкрепяйки страните с инвестиции или дарения.
А САЩ може да научи много от евтиния, но изключително печеливш комуникационен подход на Русия там.
Защо Балканите?
Западните Балкани са символично важни във външната политика на Путин. Много руснаци възприеха разпадането на Югославия като пример за унижение, тъй като Западът пренебрегна мнението на Москва – а следсъветският свят пръв видя наченките на „цветните революции“.
Путин се възползва и от начина, по който Косово стана автономна, ако не и напълно разпозната независима държава. Той използва надигането и независимостта на територията като оправдание за налагането на властта си в Абхазия и Южна Осетия през 2008 г. и в Крим през 2014 г.
Руснаците смятат, че за да бъде голяма сила, страната трябва да участва и присъства на Балканите, пише Вишневски. От историческа гледна точка това се дължи на две неща: първо, интересите на Руската империя да контролират Босфора, и второ, убеждението на много руснаци, че славяните трябва да се обединят през границите си в т.нар. „пан-славизъм“.
Как Русия управлява пропагандната си кампания в Балканите?
Пропагандната кампания на Русия е изключително конкретно фокусирана, основно върху сръбско говорeщите славянско-православни общности на Балканите. Основните инструменти на информационната стратегия на Русия са телевизионната мрежа и интернет портала RT (преди Russia Today) и онлайн информационната и радио услуга Sputnik Srbija. От началото на 2015 г. двете заедно имат сравнително малък екип от около 30 човека.
Основното послание е ясно: има специална връзка между Русия и славянските/православни общности на Балканите.
Този наратив се създава по няколко начина. Първо, водещите и авторите редовно се позовават на споделената славянска история и култура, подчертавайки дългата и (по техните думи) благородна намеса на Руската империя в тази част на света.
Второ, медиите използват и реторика срещу управниците и Запада, позовавайки се най-вече на събития или идеи, които са разпространени сред сърбите, например бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г.
Не на последно място те се възползват от конспиративни теории за продължаващата заплаха от Запада, като предположението, че държавният секретар на САЩ по време на бомбардировките на НАТО Мадлин Олбрайт, изпитва „патологична омраза към славяните“.
Местни проруски анализатори и политици са „назначени“, за да подкрепят този наратив, напомняйки на обществото, например, за ветото на Москва върху резолюцията на ООН по геноцида в Сребреница и помощта ѝ при кандидатурата на Косово в ЮНЕСКО.
В същото време Западът се изобразява като културно различен и (за разлика от Москва) не може да разбере славянската изключителност, пише Вишневски.
Редица балкански медии подкрепят историите на Русия. Базираният в Белгард Център за евроатлантически изследвания идентифицира 109 организации, които разпространяват различни аспекти на сръбско-руските отношения, включително руски фондации и проруски членове на парламента.
Разбира се, подчертаването на славянската връзка само по себе си не е дезинформация. Това, което Русия се опитва да направи, е да наложи усещане, че двете страни имат връзка като между по-голям и по-малък брат. Тя се опитва да продаде образа на Москва, която слуша и уважава като равни славянските правителства в Белград или пък Скопие.
За разлика от Русия Западът не предлага последователен наратив, в който Балканските страни да се обвържат с европейската идентичност. В резултат на това обществената подкрепа за Европейския съюз започна да спада.
Какво се опитва да постигне Русия?
Усилията на Русия се отплащат, допълва Вишневски. Много повече сърби предпочитат да са съюзници с Русия (67,2% за спрямо 18,8% против), отколкото да се присъединят към ЕС (50,9% за спрямо 38,8% против).
Интересно е, че руските стратегически комуникации не предлагат последователна алтернатива на ЕС. Медиите критикуват Брюксел и по-широката европейска политика, но не представят Евразийския съюз като жизнеспособна алтернатива.
По-голямо предизвикателство Русия среща от военна гледна точка. Русия открито насърчава балканските страни да се присъединят не към НАТО, а към подкрепяната от Москва Организация на Договора за колективна сигурност. Тази антинатовска кампания обаче може да има значително влияние върху мироопазващите мисии на Европейския съюз и НАТО в Западната Балкани в краткосрочен план.
Какво може да научи Западът от стратегията на Русия на Балканите?
Балканите може да са тестова площадка за информационните кампании на Кремъл на други места. Ограничените инвестиции дават положителни резултати за Русия в социологическите проучвания и повече открити проруски партии в сръбския парламент. А това може да е достатъчно да се променят изборните резултати или политиките в проруска посока.
Руската комуникационна стратегия е ефективна при подчертаването на различията, но рядко предлага алтернативи. Тя насърчава антизападните настроения и поляризацията, но не предлага убедителна алтернатива на ЕС.
Европейският съюз се опитва да пребори руската пропаганда основно в руско говорeщите страни. Тя обаче още не е обърнала внимание на руското влияние на Балканите въпреки призивите за това по време на конференцията на London School of Economics върху Балканите през 2015 г.
Русия постепенно увеличава разходите си за телевизионни, радио и онлайн услуги извън страната, завършва Вишневски. Въпреки че шансовете за руска военна намеса отвъд Украйна и Сирия може би са ограничени, Кремъл без съмнение ще продължи пропагандната си стратегия, особено във връзка с ключови изборни процеси на Запад.