Партията на руския президент Владимир Путин спечели парламентарните избори без особени трудности, показват ранните резултати в понеделник. Ниската избирателна активност обаче предполага по-слаб ентусиазъм към управляващия елит 18 месеца преди следващите избори за президент, коментира Ройтерс.
Управляващата партия „Единна Русия“ е спечелила 54,2% от вота в неделя, сочат предварителните резултати на централната избирателна комисия, след като са били преброени 90% от бюлетините.
Това ще позволи на партията, основана от Путин и печелеща от неговата популярност, да разшири доминиращата си роля в долната камара на парламента – руската Дума.
В разговор с екипа на кампанията на „Единна Русия“ минути, след като избирателните секции бяха затворени в неделя вечер, Путин заяви, че победата показва, че избирателите все още вярват на лидерите въпреки икономическото забавяне, влошено от санкциите на Запада заради случилото се в Украйна.
Поддръжниците на Путин вероятно ще използват резултата като трамплин за собствената му кампания за преизбиране през 2018 г., макар че той все още не е потвърдил, че ще се пробва за нов мандат.
„Можем да кажем със сигурност, че партията постигна много добър резултат, тя спечели“, каза Путин от централата на „Единна Русия“, където пристигна със съюзника си Дмитрий Медведев – министър-председател и лидер на партията.
Намеквайки за влошената икономика, която според прогнозите ще се свие поне с 0,3% тази година, Путин каза: „Знаем, че животът е труден за хората, има много проблеми, много нерешени проблеми. Въпреки това имаме такъв резултат“.
Резултатите на другите партии са доста след тези на „Единна Русия“.
След преброени 90% от гласовете Комунистическата партия излиза на второ място с 13,5% от вота, следвана от Либерал-демократическата партия с 13,3% и партията „Справедлива Русия“ с 6,2%.
Всички тези партии по принцип гласуват в подкрепа на „Единна Русия“ по трудни въпроси в парламента и избягват директни критики срещу Путин.
При последните избори за Дума през 2011 г. „Единна Русия“ спечели 49% от гласовете.
Има обаче съобщения за нередности по време на гласуването. Репортери на Ройтерс в една от избирателните секции в региона Мордовия в централна Русия са станали свидетели на хора, които дават гласа си, но по-късно се връщат и гласуват отново. Според ръководителите на изборите обаче засега няма доказателства за големи по мащаб измами.
След последните избори недоволство от манипулиран вот предизвика масови протести в Москва, а тази година Кремъл се опасява да не се стигне до повторни протести.
Централната избирателна комисия съобщи в понеделник сутрин, че избирателната активност е била около 47,5% от имащите право на глас, което е доста под тази от 60% на последните парламентарни избори.
„Единна Русия“ печели от връзките си с 63-годишния Путин, който след 17 години на власт като президент или като министър-председател, се радва на рейтинг от 80%, показват социологическите проучвания.
Повечето избиратели не виждат друга алтернатива на Путин и съюзниците му и се опасяват от завръщане на хаоса и нестабилността от 90-те години – периода, веднага след разпадането на Съветския съюз, ако неговото управление приключи.
Много избиратели вярват на наратива на Кремъл, често повтарян по държавната телевизия, че Западът използва санкции, за да унищожи икономиката като отмъщение на анексирането на Крим от Русия през 2014 г.
Либералните политици от опозицията, единствената група, която открито критикува Путин, не успя да премине над 5-процентната граница, нужна, за да влезе в Думата, показват последните резултати. Някои от кандидатите обаче може все пак да успеят да намерят място в парламента като представители на едномандатните окръзи.
С изборите гласоподавателите в Крим за пръв път участват в решението за състава на руската Дума.
Това разгневи украинското правителство, а пред посолството на Русия в Киев в неделя имаше сблъсъци между украински националисти и полицията, след като част от националистите се опитаха да спрат руски граждани да гласуват.