Над хилядите турци, събрали се пред кметството в Истанбул във вторник вечерта, се извисява един човек. В края на улицата гигантски образ на президента Реджеп Тайип Ердоган гледа вторачено тълпите, разказва The Guardian.
Свикани чрез съобщение от правителството, тълпите се събират за това, което официалните представители нарекоха "демократична стража" (Democracy Watch) – обществено отхвърляне на опита за преврат от миналата седмица и знак на подкрепа за един конкретен политик.
„Обичаме президента си толкова много“, казва Ерсин Коркмаз, 29-годишен държавен служител, увит в турското знаме и придружен от двете си малки дъщери. „Той е най-добрият ни лидер от Мехмед Завоевателя, който завладява Константинопол през 1453 г.", допълва той.
Продължаващата популярност на Ердоган обърква западните наблюдатели. През последните дни западните лидери изразяват безпокойство към чистката в турската администрация, армия, образование след опита за преврат. От събота насам около 35 хил. офицери, войници, полицаи, съдии, прокурори, учители и академици са били задържани, уволнени или отстранени, докато Ердоган се опитва да изолира всеки, който правителството му възприема за заплаха. На академиците, които остават на служба, пък им е забранено да пътуват в чужбина.
Тълпите от поддръжници го възприемат основно като спасител. „Някои хора го наричат диктатор, но тези от нас, които преживяха предишните лидери, знаят, че не е“, казва 42-годишният шофьор Адем Чанкая. „Ето защо гласуват за него. До последния си дъх ние сме тук за Ердоган", посочва той.
Поддръжниците на президента често цитират три основни причини за популярността му и тази на Партията на справедливостта и развитието. Първата е социална: Ердоган се възприема като човек на народа, представител на долната и по-ниската средна класа, игнорирани от предшествениците му. „Работата е там, че преди Ердоган президентите не ценяха народа“, казва един от събралите се. „Ердоган се интересува от хората. Това е основното нещо. Виждаме, че го е грижа за нас“, допълва той.
Според Аслъ Айдънташбаш, анализатор за Турция в European Council for Foreign Relations, “целият наратив на Партията на справедливостта и развитието е за това периферията да поеме контрола над страната от ръцете на елита, който се възползва от държавната власт, а поддръжниците му виждат Ердоган като въплъщение на този наратив“.
Съществува и религиозният аспект. Ислямистката управляваща партия представлява религиозните консервативни страни на турското общество, които се чувстват пренебрегнати, откакто Мустафа Кемал Ататюрк направи Турция светска през 20-те години на миналия век. „Преди Ердоган хората бяха корумпирани и измамници“, казва Коркмаз, увитият в знаме държавен служител. „Слава Богу, че оправяме нещата за новото поколение“, допълва той.
Не на последно място икономиката също е фактор. При Ердоган хората заживяха по-добре. Откакто спечели властта през 2003 г., правителството му направи значителни подобрения на инфраструктурата, построявайки редица мостове, пътища и линии на метрото и подкрепявайки здравната система. „Виждаме значителни икономически промени откакто Ердоган стана президент“, казва Чанкая. „Здравеопазване, транспорт, грижа за възрастните и особено инфлация. Хората се чувстват по-ценени“, смята той.
Поддръжниците могат да преглътнат авторитарното му управление отчасти, защото усещат, че е оправдано, казва Сонер Чааптай, автор на The Rise of Turkey. Използвайки това, което Чааптай нарича „авторитарна стратегия на потиснатия човек“, Ердоган представя репресиите си срещу опозицията като легитимен отговор на заплахите за премахването му от власт. „Всеки път, когато има опозиция срещу Ердоган, тя се представя като заговор за свалянето му от власт и така бива оправдана в очите на последователите му“, казва Чааптай.
На митинга един от поддръжниците на Ердоган показва именно такива възприятия. Исмаил казва: „Журналистите, за които говорят, те са предатели. В името на журналистиката те правят какво ли не. Има едни журналисти, които помагат на тази страна, а има и други, които са предатели“.
През последните години Ердоган и поддръжниците му са били обвинявани в корупция. Поддръжниците му обаче са готови и за това да си затворят очите заради по-големите ползи, които им дава правителството. „Това, което електоратът на управляващата партия усеща е, че може би те наистина взимат пари, но в същото време подобряват живота (на хората - б.ред.)“, казва Айдънташбаш. „Има културен елемент, който е много труден за улавяне от външните лица. Той представлява сунитска Турция и идентичност, която беше пренебрегвана от властта в продължение на много години“, заключава той.
Може ли Ердоган да изгуби популярност в краткосрочен план? Повечето хора трудно си представят подобно нещо, освен ако икономиката внезапно не потъне или основната опозиционна партия на Турция не намери по-добри лидери. Според Чааптай сега още повече ще се задълбочат политическите разделения в страната. Макар че широка коалиция от турци се противопостави на опита за преврат, продължаващите чистки ще доведат до още по-силна поляризация. „Тези, които харесват Ердоган и тези, които не го харесват, ще се превърнат в тези, които го обожават и тези, които го мразят“, смята Айдънташбаш.
18:59 | 04.09.22 г.