Русия все някъде тегли черта в борбата си срещу инфлацията, а тази черта явно са резервите и свободното плаване на рублата, коментира Bloomberg.
Властите търсят начин да продължат да се възползват от държавния фонд на страната, за да покрият бюджетния дефицит, въпреки че така наводняват икономиката с излишни пари, казват четирима източници, запознати с обсъжданията. Засега централната банка иска да продължи с печатането на рубли, когато правителството тегли чужда валута, вместо да я обменя чрез продажба на отворения пазар, казват източниците, поискали анонимност заради конфиденциалност на намеренията.
Подобни продажби могат да предотвратят натрупването на ликвидност, което заплашва да стимулира инфлацията, казват двама от източниците. Рискът обаче е, че така може да се захрани волатилността на рублата, а в същото време под заплаха да се окажат валутните резерви, които са стратегически буфер, след като санкциите на Запада и сривът на петрола предизвикаха най-дългата рецесия в Русия от две десетилетия. Печатайки пари за финансовото министерство и кредитирайки чужда валута за собствена сметка, централната банка запази международните си резерви, включващи спестяванията на правителството, почти непокътнати, докато средствата в държавния инвестиционен фонд са намалели почти наполовина от 2015 г.
Изборът подчертава различните приоритети пред централната банка, докато дефицитното финансиране за преодоляване на втората година на рецесия доведе до ликвиден излишък на финансовата индустрия за пръв път от 2011 г. Ползите от навлизането на централната банка на пазара ще избледнеят значително спрямо риска от използване от международните резерви или предизвикване на волатилност на рублата, казват още източниците.
Централната банка, която не е продавала чужда валута, откакто премина към плаващ курс в края на 2014 г., обеща да избягва намеси, освен ако колебанията на рублата не заплашват финансовата стабилност. Президентът Владимир Путин неведнъж е предупреждавал, че Русия няма „безразсъдно да изгори“ резервите си, а през 2015 г. централните банкери обявиха целта си да увеличават резервите до 500 млрд. долара в дългосрочен план. Те вложиха около една пета от средствата си, за да подкрепят рублата по време на поевтиняването ѝ преди година и половина.
Подходът към защита на валутните резерви, докато правителството тегли от спестяванията си, опази резервите от сътресенията, които удариха икономиката на най-големия енергиен износител в света. Макар че международните резервни активи без злато са се понижили с над 10% през последната година в Китай и Саудитска Арабия, Русия е увеличила резервите си с 8%, сочат данни, събрани от Bloomberg.
„Има мантра: резервите не трябва да се харчат“, казва бившият заместник-гуверньор на централната банка Олег Вюгин, който сега е председател на MDM Bank в Москва. Купуването на рубли на пазара ще заздрави валутата, а „властите разчитат на слаба рубла, очаквайки, че това ще се окаже защита срещу външна конкуренция и ще помогне за възстановяването на икономическия растеж“.
Руската валута поскъпна с почти 15% спрямо долара тази година след загуба от 20% през 2015 г., втората най-голяма загуба на развиващите се пазари след бразилския реал.
Резервният фонд, който в доларово изражение достигна 142,6 млрд. долара през 2008 г., отчита спад до 38,6 млрд. долара към края на май. Финансовото министерство, което насочи от него 2,6 трлн. рубли (40,6 млрд. долара) към икономиката през 2015 г., е инжектирало още 780 млрд. рубли тази година, или около една трета от плана си за 2016 г.
Предвид очаквания ликвиден излишък през 2017 г. централната банка планира да предложи краткосрочни бонове през следващите 2-3 месеца, след като вече приложи други мерки, включително продажбата на над 50% от държавните облигации на стойност 207 млрд. рубли, които държеше в началото на годината. За да се справи с излишните пари в брой, тя повиши и изискванията за задължителните резерви на банките към задълженията в местна валута за пръв път, откакто гуверньорът Елвира Набиулина пое поста през 2013 г.
Централната банка има всички необходими инструменти да се справи с промяна на ликвидния излишък, заяви пресслужбата в отговор на искане за коментар, без да отговоря защо паричният орган не използва продажби на отворения пазар.
Предвид важността от защита на резервите централната банка на Русия няма друг избор освен да развие механизми, за да изчисти ликвидността, казва Вюгин, който е и член на Икономическия съвет на Путин.
„Това е лош път напред“, каза той. „Резервният фонд бе натрупан, за да може да се възползваме от него при трудни години. Накрая обаче от него не се харчи, а бюджетният дефицит просто се финансира чрез печатане на пари“.