Засилването на военното присъствие в Черно море е политически важно, според експерт

Русия наруши регионалния баланс на силите с незаконната анексия на Крим. Това наистина промени правилата на играта в региона. От друга страна възпиращата сила на НАТО в Черноморския басейн трябва да бъде доразвита. Като се вземат заедно тези два фактора е очевидно и логично Натовските черноморски държави да се стремят към засилено сътрудничество.

Това заяви в интервю за предаването "Събота 150" Бруно Лете, експерт по общата политика на сигурност на НАТО.

“От военна гледна точка България, Румъния и Турция сами могат да предоставят необходимите ресурси. Присъствието на САЩ би било хубаво, но не е напълно наложително във военен аспект, но от политическа гледна точка то е съществено и решаващо”, коментира Лете.

Според него участието на САЩ дава тежест на мисията – колкото по-многонационална е тя, толкова по-скъпо ще излезе на Русия да я предизвиква.

На въпрос възможна ли е юридически Черноморска флотилия, имайки предвид Конвенцията от Монтрьо, която забранява на нечерноморски държави да държат кораби в морето повече от 3 седмици, Бруно Лете каза, че Румъния, България и Турция са Черноморски страни, така че за тях няма такива ограничения. “Никой не се опитва да оспорва Конвенцията от Монтрьо – тя си остава. Решението е да бъде заобикаляна с ротация на военноморски сили. Фактически непрекъснатата ротация се превръща в постоянно присъствие”, коментира той.

Според експерта рискът от военни инциденти е много по-висок в Черно море, отколкото в Полша или Балтийските републики.

“Военната ексалация на Русия в Крим е притеснителна. Там тя развива военни способности, които са предизвикателство за останалите страни в региона. Не толкова в смисъл на директна военна атака, колкото подкопават стратегията за защитени зони – фактически руснаците ограничават пространството за маневриране на натовските сили. Трябва да затворим празнините в стратегията ни за възпиране на противника”, допълни той.

Според него решенията, предлагани от Румъния и Турция, са точно в тази посока. Руските партньори обаче трябва да разберат, че тези ходове не са агресивни – те са защитни, допълни Лете.

“Има голяма разлика. НАТО не искаше да увеличава ресурсите си в Черно море, организацията е принудена да реагира не само на анексията на Крим, но и на редица замразени конфликти в черноморския регион, където Русия играе централна роля – в Абхазия, Южна Осетия”, каза експертът.

Попитан логично ли е България да допуска военно нападение от Русия през Черно море, Бруно Лете посочи, че България е страна по член 5 от Вашингтонския договор и се ползва от закрилата му. “Само мога да кажа, че при хипотетична атака нямам никакво съмнение, че целият Алианс ще се притече на помощ”, каза той.

Според експерта засилването на военното присъствие в Черно море  е политически важно. “Това няма да бъде решаващото военно решение и от военна гледна точка не е кой знае колко мащабно, но то е политически важно. Същото важи и за Полша и Балтийските републики. Четирите сухопътни батальона там,няма да победят 10 хиляди войници от другата страна на руската граница. Фактът, че това са многонационални сили обаче носи голяма политическа символика”, заключи той.