Макар и без фанфарите, с които беше приветстван планът на Саудитска Арабия за времената след петрола, руската икономика бавно преминава през най-големите си промени под управлението на президента Владимир Путин. След срива на суровия петрол много индустрии намират начин да оцеляват, а някои от тях и печелят, докато по-широката икономика изгаря, коментира Bloomberg.
“В икономиката вече се появиха нови двигатели – земеделие, химикали, хранителна индустрия, вътрешен туризъм“, казва заместник-министърът на финансите Максим Орешкин в интервю. „Те все още не са компенсирали спада в нетъргуемите сектори, който е еднократен и структурен“, допълва той.
Свиването на руската икономика през първото тримесечие е по-слабо в сравнение на прогнозите на почти всички анкетирани в проучване на Bloomberg. Това означава, че най-дългата рецесия в страната от две десетилетия може да свърши още през следващото тримесечие. Спадът от 1,2% на брутния вътрешен продукт спрямо предишната година е най-малкият, откакто започна понижението в началото на 2015 г.
Макар че част от шоковеата терапия е самоналожена, включително с решение в края на 2014 г. за промяна на плаващия обменен курс на националната валута, голяма част от проблемите идват от критичната безизходица в отношенията със Запада заради Украйна и сътресенията на енергийните пазари. Нещата се обърнаха на 180 градуса за потребителските индустрии, които поеха нагоре, след като енергийният възход за 2,1 трлн. долара захранваше вътрешното търсене от над десетилетие.
Това приключи с решението да се охлабят юздите на валутата, като централната банка предприе стъпката по-рано от планираното, за да защити резервите си от срива на цените на петрола. Оттогава рублата натрупа сериозни загуби спрямо долара, спадайки с 44% през 2014 г. и с още 20% през 2015 г. преди да възстанови част от понижението си тази година.
Макар че инфлацията се вдигна след срива на рублата, свивайки още повече потребителското търсене, ударено преди това и от понижаващите се заплати, един от начините да се оценят промените в икономиката е вглеждането във валутните корекции спрямо потребителските цени. Влиянието им върху годишната инфлация спада до 0,2 процентни пункта тази година от 4,5 процентни пункта през 2015 г., сочат оценки на Morgan Stanley.
Със стабилизирането на цените на петрола инфлацията достигна 7,3% спрямо предишната година през последните два месеца, което е доста под 13-годишния връх от 16,9% от март 2015 г. Това приближава централната банка към целевата инфлация от 4% през 2017 г.
За да се измерят жизнените показатели на икономиката е нужно да се разгледат индустрии като земеделието, чийто дял в БВП миналата година се е повишил до 4,4% - най-високият от 2003 г. насам. Успехът на фермерите, насърчени от по-слабата рубла и взаимните санкции заради конфликта в Украйна, беше една от причините икономическото свиване от 3,7% през миналата година да бъде наполовина по-малко спрямо спада от миналата рецесия през 2009 г.
Сред най-добре представящите се покрай кризата са индустрията на информационните технологии, чието производство се вдига с 28% през миналата година, фармацевтичният сектор с ръст от 8,8% и химическия с ръст от 4,4%.
Въпреки всички признаци за подобрение в други индустрии обаче, петролният и газов сектор остават живителната сила на икономиката. Всички печалби ще се окажат краткосрочни без по-широки реформи, които да отключат инвестициите.
„Някои индустрии спечелиха от обезценяването, но това е еднократен ефект“, казва Евсей Гурвич, ръководител на Economic Expert Group в Москва. „Определено има разлика, но процесът на пълна промяна все още не е започнал. Това, което е нужно, са инвестиции, реформи, доверие на инвеститорите.
Постъпленията от енергетиката формират около една трета от бюджетните приходи. За сравнение, през 1996-1999 г. този дял е 23% и достига средно 50% през 2011-2014 г., сочат данни на Morgan Stanley. Около една четвърт от БВП на Русия за миналата година е свързана с енергийната индустрия, което е пет пъти повече от дела на земеделието.
Може би най-голямата пречка е бизнес климатът на Русия. Макар често да е обект на критики, наблюдава се обаче и напредък. От 2013 г. насам страната се е придвижила с 61 места напред в индекса на Световната банка Ease of Doing Business и в момента заема 51-ва озиция.
Представата на гуверньора на централната банка Елвира Набиулина за съживяване богатството на Русия включва „отговорна“ макроикономическа политика, структурни промени и развитие на капиталовите пазари. Това е идея, повтаряна и от заместника ѝ – Дмитрий Тулин, който казва, че икономиката е обречена на застой без реформи.
„Основният фактор за устойчив растеж е ръст на инвестициите“, кавза Тулин. „В момента не можем да гарантираме стабилност на обменния курс заради структурата на икономиката ни и прекомерната ѝ зависимост от износ на суровини“, допълва той.
06:56 | 13.09.22 г.