Малко държави могат да включат и действащия си министър-председател в разследване срещу 1250 публични лица, обвинени в корупция, и то само за една година.
Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК) на Румъния оказва сериозно въздействие върху страна, известна с обществени злоупотреби и лошо управление. Действията ѝ се приветстват от граждани и инвеститорите, както и от европейските и американските съюзници на Румъния, които посрещат с радост доказателствата, че страната започва да се справя с проблемите си.
Същото не може да се каже обаче за южната съседка на Румъния – България, която от дълго време страда от политическа нестабилност и неспособност да се справи с престъпността, коментира POLITICO.
Това отбелязва раздалечаване на две страни, които често вървят заедно като пример за последиците от твърде припряното разширяване на Европейския съюз (ЕС). И двете страни се присъединиха към съюза през 2007 г. въпреки широкоразпространеното мнение, че съдебните им и политическите им институции са неподготвени за трудностите, които идват с членството.
България се възприема като най-корумпираната страна сред всички 28 страни членки на ЕС, докато Румъния е на трето веднага след Италия, сочи последният индекс, измерващ възприятията към корупцията в отделните страни (Corruption Perceptions Index) на Transparency International.
Но за разлика от България, Румъния се придвижва все по-надолу в списъка.
Въпреки че и двете страни са част от мониторинг на корупцията на Европейската комисия (ЕК), председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер наскоро похвали усилията на Румъния, заявявайки през февруари, че наблюдението ще приключи през 2019 г.
Антикорупционната агенция на Румъния отчете рекордна 2015 г., и то до такава степен, че е напът да бъде тотално затрупана от работа. Освен бившия министър-председател Виктор Понта, който подаде оставка през ноември, агенцията обвини петима други министри, 21 членове на парламента и кмета на Букурещ Сорин Опреску. Органът нареди и изземането на почти половин милиард евро.
Понта бе обвинен във фалшифициране, пране на пари и съучастие в укриване на данъци през септември. Той подаде оставка по-малко от два месеца по-късно, след като в пожар в нощен клуб загинаха няколко души заради небрежното изпълнение на регулации, подкопани от корупция сред официални лица.
„Политиците трябва да се събудят и да осъзнаят, че е време да се направи нещо по въпроса или всички ще свършат в затвора“, казва за POLITICO Лаура Стефан, която е част от съживяването на НДБК като директор на правосъдното министерство от 2005 до 2007 г. „Много хора се разследват. Те или трябва да променят начина, по който правят бизнес, или да убият НДБК. Иначе ще свършат в затвора“.
Бившият шеф на Стефан – бившият правосъден министър Моника Маковей, казва, че антикорупционната агенция трябва да служи като пример за други страни.
„Тя е пример за подражание за региона, но и не само за него, a за цяла Европа, тъй като работи изключително добре“, добавя тя.
За разлика от Румъния обаче антикорупционният орган в България не е толкова ефективен колкото НДБК, въпреки че има същия „прозорец на възможности“ като Румъния. В страната бяха създадени объркваща смесица от агенции, извадени от строя и след това заменени. През септември парламентът отхвърли създаването на нова агенция за борба с корупцията на високо равнище. Миналия месец правителството предложи закон, който ще обедини 4 антикорупционни агенции в едно мощно бюро.
„Нашият анализ показва, че засега мерките не са фокусирани върху хората във властта и всички ние осъзнаваме, че ако се изкорени корупцията на върха, това ще има огроемн ефект върху цялата система“, казва за изданието заместник-премиерът Меглена Кунева, която наблюдава законодателството.
Критиците обаче не очакват какъвто и да е нов антикорупционен орган в България да има властта на аналогичната румънска агенция и казват, че елитът от политици и олигарси продължава да действа безнаказано в България, понякога с мълчаливото одобрение на части от съдебната власт.
Христо Иванов, който подаде оставка като министър на правосъдието през декември до голяма степен заради безсилие пред нежеланието на правителството да реформира прокуратурата, прогнозира, че усилията на Кунева ще се сблъскат с дълбоки структурни предизвикателства и вероятно ще доведат до организация от втори ред, която да се бори само с корупцията на средно ниво, оставяйки елита недокоснат.
„Корупцията в България е не просто въпрос на изолирани индивидуални действия, но и на добре организирани мрежи в икономическите, политически, медийни и съдебни сектори“, казва той.
Този вид структура носи опасността прокуратурата да се оплете в политика и корупция, предупреждава Иванов. „Освен ако няма решителни действия за разследване и наказване на корупцията, особено на най-високо ниво, няма как да видим драматична промяна в институционалната култура, каквато явно има в Румъния“.
Дори източници от правителството признават, че антикорупционното законодателство е подкопано от страха на депутатите да не се окажат обект на разследване.
За някои от по-конспиративно настроените и от двете страни на Дунава тайната на успеха на НДБК лежи върху отношенията ѝ с Румънската разузнавателна служба (РРС) и дори с инфраструктурата, мрежите и начините на действия, наследени от комунистическия ѝ предшественик – Секуритате.
Много румънци смятат, че „държава в държавата“, свързана с мрежата на Секуритате, все още дърпа конците зад сцената.
„Не знаем какво [РРС] прави с тази огромна сила, нямаме реални механизми за контрол на техните тайни служби. Контролът на парламента е измамен“, казва коментаторът Дан Тапалага. Според него НДБК ще има по-голяма легитимност, ако използва механизмите на обикновената полиция, а не разчита на разузнавателните служби.
Маковей и Стефан казват, че няма нищо необикновено във връзката на антикорупционната агенция с тайните служби.
Наследникът на комунистическата партия – управляващата социалдемократична PSD, е по-повлияна от действията на НДБК, отколкото конкурентите ѝ. Това накара партията да обвини агенцията в лов на вещици. Както данните, така и отделните високопрофилни случаи обаче показват, че е това не е съвсем така, като много лица от опозицията също се разследват.
Маковей предупреждава, че от дълго време политиците търсят начини да отслабят антикорупционната агенция.
„Депутатите не се отказват – опитват се отново и отново да избегнат разследванията и последващите обвинения“, казва тя. „Борбата да запазим тези институции е непрекъсната. Трябва да бъдем изключително бдителни през цялото това време, тъй като политиците се опитват да намалят правомощията на НДБК и да се спасят. Това е като демокрацията – ако смяташ, че ти е дадена завинаги, ще я загубиш за една вечер“.
17:45 | 07.09.22 г.