Кюрдите - новите бежанци към Европа?

Стотици хиляди семейства напускат Югоизточна Турция през последните месеци. Причината? Продължаващите боеве между турските сили за сигурност и бойците на забранената Кюрдска работническа партия (PKK), разказва POLITICO.

Нарастващото насилие предизвиква малко внимание от страна на Европа, която е съсредоточена върху спирането на бежанските потоци от конфликтите в съседните на Турция страни – Сирия и Ирак. Но тихата гражданска война в Турция превръща някои краища на страната в своеобразни версии на Сирия. Анкара се бори с вълната от разселени в рамките на собствените си граници. Докладчикът за Турция в ЕС твърди, че около 400 хил. души в страната са избягали заради сблъсъците, продължаващи от август.

Откакто двугодишното спиране на огъня бе нарушено през юли, конфликтът постепенно ескалира от ответна агресия до пълна градска война. Първоначално бойците на РКК атакуваха силите за сигурност с импровизирани взривни устройства, а Анкара отвърна на удара, бомбардирайки лагери на групата в планините Кандил в Северен Ирак.

В края на лятото младежкото подразделение на РКК започна обявяването на автономия на няколко турски града, копаейки окопи и залагайки експлозиви в опит да установи зони със самоуправление. Силите за сигурност отговориха със сурови репресии, налагайки вечерни часове в размирните райони.

Местните жители поемат основното бреме на сраженията. Поне 250 цивилни са били убити в Югоизточна Турция от август насам, сочи доклад на International Crisis Group. В Джизре, град в югоизточната част на страната, където се случват едни от най-жестоките сражения и унищожения, местните политици казват, че 100 хил. от общо 120 000-те жители са избягали. Политиците в Европа обаче пренебрегват опитите част от вниманието им да се насочи към региона и се фокусират единствено върху бежанците.

Представители на ЕС се въздържат от критики срещу военната кампания на Анкара срещу РКК, докато се опитват да си гарантират сътрудничество с Турция в бежанската криза. Както Турция, така и ЕС възприемат РКК за терористична организация, макар че много от съюзниците на Турция – включително някои страни от ЕС и САЩ, подкрепят сирийските въоръжени отряди YPG на РКК, които са на предна линия в борбата срещу ИДИЛ.

В петък европейските лидери подписаха сделка с Турция, с която се надяват да намалят наплива от търсещи бежанци в ЕС и да успокоят кризата, която поставя на тест единството на блока.

Анкара е наясно колко голям е страхът на Европа от бежанците, прииждащи към континента. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган знае също, че Егейският маршрут е само един начин да достигнат до ЕС.

Критиците на Ердоган непрекъснато обвиняват ЕС, че нарочно пренебрегва войната в Югозиточна Турция и нарушаването на гражданските права заради зависимостта си от подкрепата на Анкара в бежанския проблем. Редакторът Чан Дюндар, изправен пред доживотен затвор по обвинения в шпионаж, обвинява ЕС, че е „готов да се откаже от дългосрочните си принципи заради краткосрочни печалби“.

Журналисти, академици, активисти и адвокати, които критикуват военните операции на югоизток, са обвинявани в разпространение на „терористична пропаганда“. Миналата седмица трима академици бяха задържани, след като призоваха за край на военните операции в Югоизточна Турция.

Международни групи, защитаващи правата на човека, остро критикуват антитерористичната кампания на Анкара. Според Amnesty International арестите в 18 югоизточни града, засегнали стотици хиляди предимно кюрдски граждани, прилича на „колективно наказание“. Вечерните часове продължават със седмици, понякога достигайки до 4 месеца.

Около 355 хил. души са били разселени от декември насам, заяви здравният министър на Турция през февруари. Докладчикът по Турция в ЕС Кати Пири казва, че броят им достига 400 хил. души. Макар че някои разселени семейства биват приютени от роднини, други ползват спестяванията си или взимат заеми, за да наемат апартаменти в по-спокойни райони.

От ноември насам държавата предлага месечни помощи от 1000 турски лири (310 евро) на разселените, казва гуверньорът на Диарбекир за последния месечен доклад на International Crisis Group.

Много семейства обаче не знаят за държавните финансови помощи и се обръщат към местните власти, където отделът за помощ на сирийски и иракски бежанци сега осигурява и продукти от първа необходимост за вътрешно разселените в Турция кюрди. Данните сочат, че петте областни администрации на Диарбекир са похарчили 4 млн. турски лири (1,24 млн. евро) за вътрешно разселени хора от декември насам.

За много кюрди историята просто се повтаря. Пикът на размириците на РКК и последвалите държавни репресии през 90-те години довеждат до масово разселване в Югоизточна Турция, когато между 2 и 3 млн. цивилни напускат домовете си. Някои си тръгват доброволно, други обаче го правят, защото правителствените сили са разрушили домовете им.

„Хора губят домовете си, хора биват убивани. Всички европейски страни знаят, че това се случва, но тъй като Турция играе с бежанската си карта, не казват нищо“, казва Сибел Йигиталп, член на местния парламент в Диарбекир от кюрдската Демократична партия на народите.

„Каква помощ може да даде една страна на бежанците, ако убива собствените си граждани, ако създава бежанци в самата държава? Ако кюрдският конфликт се превърне във война, не мислят ли, че турците и кюрдите може в крайна сметка също да тръгнат за Европа?“, казва Йигиталп.

Някои вече се опитват. Миналия месец турската брегова охрана е открила 12 турски кюрди сред група сирийци и афганистанци, опитващи се да отплават за Гърция. Турските медии съобщиха, че те са казали на властите, че „бягат от терора“ на югоизток.

Докато боевете в региона набират сили, броят на разселените в Турция също расте бързо. Когато правителството обяви нови арести в град Шърнак в началото на март, хиляди бягат. От общо 63 хил. жители 50 хил. са напуснали домовете си, сочи материал на държавната информационна агенция Анадолу.