Турция възнамерява да засили търговията си с Латинска Америка поне двойно до 2023 г. в опит да се диверсифицира от традиционните си износни пазари в затруднени икономики в Европа и Близкия изток, заяви икономическият министър Мустафа Елитас в понеделник.
Министърът направи изказването за Ройтерс в столицата на Чили, където придружава президента Тайип Ердоган и голяма бизнес делегация на обиколка в региона, която ще включва визити и в Перу и Еквадор.
„Двустранната търговия с Латинска Америка в момента възлиза на малко над 8 млрд. долара. До 2023 г., когато празнуваме 100-годишнината на републиката, искаме тази сума да достигне 20 млрд. долара“, каза Елитас в интервю късно в понеделник.
Позовавайки се на предимствата на споразумението за свободна търговия с Чили, което цели да постигне двустранна търговия за 1 млрд. долара тази година, Елитас каза, че Турция ще поиска от Перу и Еквадор „ускоряване“ на финализирането на двустранните им споразумения за свободна търговия.
Според Елитас Турция ще спечели от излизането на Иран от години на икономическа изолация, след като световните сили вдигнаха осакатяващите санкции в замяна на ограничаване на ядрените амбиции на страната.
„Турция ще бъде една от икономиките, които най-много ще се възползват от това“, каза Елитас, добавяйки, че търговията между Турция и Иран е достигала 22 млрд. долара през 2012 г. преди острият срив на цените на петрола да свали тази цифра до 14 млрд. долара през миналата година.
„Нашата цел е да достигнем търговия с Иран за 30 млрд. долара до 2023 г.“, каза Елитас.
На въпрос дали Турция сега ще трябва да се конкурира с Иран за привличането на чужди инвестиции от Европа и други места, Елитас каза, че Техеран не е съперник заради липсата му на демокрация.
„Турция е най-демократичната страна в региона, а чуждите инвестиции се насочват към демократични страни, страни, които могат да гарантират тези инвестиции“, каза Елитас. „Ако Иран постигне напредък с икономиката си, тогава може да се превърне в конкурент“.
Вицепремиерът на Турция Мехмет Шимшек, който е начело н икономиката, заяви, че преодоляването на инфлацията е основното предизвикателство за тази година.
Но рязкото повишаване на минималната заплата, увеличаването на цените на електричеството и данъците, както и предпочитаните от президента Ердоган ниски лихвени проценти за насърчаване на растежа представляват сериозни пречки.
Елитас каза още, че Турция трябва да избягва прекомерни увеличавания на лихвените проценти.
„Важно е да не вдигаме лихвените проценти твърде много. Това не създава среда, която е благоприятна за инвестиции. В момента лихвените проценти в Турция не са ниски, всъщност са високи“, каза Елитас.
През декември централната банка на Турция вдигна лихвата върху задължителните резерви, деноминирани в долари, резервните опции и свободните резерви, които се държат при нея, до 0,49% от 0,24%. Основният лихвен процент по репо операциите на централната банка е 7,5 на сто. Някои пазарни участници обаче определят ставката като „политическата лихва“, тъй като тя не отразява реалните разходи по финансиране.
07:26 | 13.09.22 г.