Как сривът на петрола открадна Коледата на Русия

Сривът на цените на петрола до 12-годишен минимум по време на празниците около руската Коледа и Нова година означава, че страната започна новата седмица с поставени под риск икономическо възстановяване, коментира Ройтерс.

Капиталовите и валутните сътресения в Китай, които преминаха и през световните пазари по време на 10-дневната празнична почивка в Русия, свали фючърсите на суровия петрол до около 32 долара от 45 долара в началото на септември и все повече се приближават до цената от 20 долара, прогнозирана от Goldman Sachs.

Сривът на суровия петрол от 100 долара на барел от средата на 2014 г. вече удари сериозно Русия, която разчита на енергията за около половината от бюджетните си приходи и 40% от износа. Последният спад засилва проблемите пред президента Владимир Путин преди изборите през 2018 г.

Заради ограничената местна търговия по празниците рублата отчете понижение от само 2% през миналата година, но курсът от 75 рубли за долар не е далеч от рекордно ниското ниво от 80,1 от преди 13 месеца.

Тогава Русия защити валутата си като повиши лихвените проценти с 500 базисни пункта в рамките на един ден. Остър спад на рублата през следващите седмици може да наложи предприемането на същите действия.

Инфлацията ще се вдигне, а рецесията, която според правителството ще приключи тази година, вероятно ще се разшири.

При най-лошия сценарий, при който петролът остава на ниво около или под 30 долара за барел, хазната на Русия ще се изпразни за малко над година въпреки десетилетието на силни петролни печалби.

За Путин сумата от над 100 млрд. долара, която Русия има в два фонда е „най-добрата застрахователна полица за насочване на изборите“, казва Кристофър Гранвил, управляващ директор в инвестиционната консултантска компания Trusted Sources.

Гранвил отбелязва, че планираният бюджетен дефицит за тази година от 3% от годишното икономическо производство зависи от цена на петрола от 50 долара на барел, дупка, която правителството се надяваше да запълни чрез заеми и използване на националния фонд с резерви.

Цена на петрола от 30 долара ще увели дефицита до 5% или дори повече, казва Гранвил. Ако това се случи, може да се наложи Путин да раздразни избирателите с увеличаване на данъците и свирепи съкращения на разходите, които ще хвърлят икономиката в още по-дълбока рецесия.

А може би дори ще се наложи да се възползва още по-сериозно от бързо стопяващите се спестявания.

Заеми от международните пазари на облигации или приватизация са също възможни опции, но нито една от тях не е достатъчно привлекателна с оглед изключително ниските цени на акциите и високите разходи за заеми.

Интересът на инвеститорите към Русия е помрачен и от продължаващите санкции на Запада, наложени заради действията на страната в Украйна, въпреки че санкциите не спират пряко Русия от взимане на заеми.

Двата държавни фонда вече се изчерпват. В началото на декември те са съдържали 130 млрд. долара, което е доста под пика от средата на 2014 г. от около 180 млрд. долара. Правителството трябва да намери и един трлн. рубли, или 1,2% от БВП, за да предостави обещаната спасителна помощ за държавната Банка за развитие (Vnesheconombank).

„Държавните спестовни буфери в момента възлизат на около 6,5% от БВП и именно затова се твърди, че те ще свършат парите до средата на следващата година, освен ако цените на петрола не се вдигнат“, казва Гранвил, който е коригирал капиталовата стойност на фондовете, за да отразяват извънбюджетните задължения.

„Но за да оцелеят буферите до изборите, ще са нужни смислени съкращения на разходите в момента. Отчайващите времена изискват отчайващи мерки“.

Много руснаци ще се завърнат обратно на работа след празниците, само за да осъзнаят, че животът им ще стане още по-труден.

Заплатите на държавните служители ще бъдат замразени за трета година, а пенсиите ще се увеличат с по-малко заради инфлацията. Чуждите стоки и почивките ще станат дори по-скъпи.

Ударът върху стандарта на живот сочи някои паралели с предишната финансова криза на Русия от 1998 г., когато правителството обяви дефолт и рублата изгуби три четвърти от стойността си.

„Усещането е сякаш 1998 г. се повтаря. Стойността на заплатата ми в долари е намаляла наполовина, а в момента печеля по-малко отколкото през 1997 г.“, казва журналист към вестник в Москва, пожелал анонимност.

Инвеститорите, които напуснаха Русия, след като рублата се срина, постепенно се завръщат, окуражени от двуцифрената възвращаемост по облигациите миналата година, лекото затопляне на отношения със Запада и признаците, че икономиката е преминала най-лошото.

Очакванията, че лихвените проценти ще се понижат още след намаляването от 600 базисни пункта през 2015 г., позволи на правителството да прогнозира икономически растеж от 0,7% и 1,9% съответно през тази и следващата година.

Тези прогнози са застрашени, ако петролът не се възстанови, признава Дейвид Хаунър, ръководител в Bank of America Merrill Lynch, който има биче отношение към руските облигации.

„Докато петролът продължава да поевтинява, Русия ще продължава да затъва“, казва Хаунър. „Наистина трябва да признаем, че ако настане хаос на пазара, всичко може да се промени много бързо, а ледът в момента става все по-тънък“.

Хаунър обаче остава положително настроен към руските облигации, отбелязвайки, че Bank of America очаква цената на суровия петрол да се върне до 50 долара за барел по-късно през 2016 г.

Петролните пазари обаче се подготвят дори за по-големи спадове, отчасти заради опасенията, че китайската икономика е в по-лоша форма отколкото изглежда.

Инвеститорите са започнали да придобиват пут-опции, които им позволяват да продават фючърси на Брента на цена от 25 долара, отразявайки очакванията за спадове под тази цена. Руският сорт петрол Уралс обикновено се търгува с 2-3 долара под цената на Брента.

Стратегът на UBS Маник Нарейн е един от много анализатори, които преразглеждат прогнозите си за Русия. Според него по-късно тази година цената на рублата ще достигне средно до 75 долара за 2016 г.

Колкото повече поевтинява петролът, толкова по-трудно е да се предвидят резултатите за рублата и икономиката, казва той.

„Големият ръст е за нелинейни валутни движения, тъй като поевтиняването на петрола от 30 до 20 долара ще провокира много различна реакция на рублата с ход от 40-30 долара“, казва Нарейн, позовавайки се на вероятен панически ефект сред гражданите и бизнесите.