В сферата на земеделието и финансите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са приети най-голям брой нови регулации за последната една година, разкрива доклад към ежегодното изследване AcTrend, изготвено от консултантската компания Grayling.
В шест държави от региона - България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия – са приети 1041 законови акта за периода от 1 август 2014 г. до 1 август 2015 г. Това е със 17% повече от предходния едногодишен период.
От приетите 1041 нови закони и законови промени 468 имат директно отражение върху бизнеса. От тях 36% имат общ ефект върху бизнеса в повече от една индустрия.
Сред специфичните законови актове най-голям брой нови регулации са приети в сферата на земеделието и финансите – по 14% от приетите закони. Следват IT индустрията и комуникациите, а енергетиката е сред по-слабо новорегулираните индустрии в региона.
Както и миналата година, най-активни са били законотворците в Румъния с 290 закона и законови промени, приети през наблюдавания период. След тях са Полша с 249 и Унгария с 214.
Въпреки че правителствата основно предлагат новите бизнес регулации - 83% от приетите актове, около 16% от тях са предложени от народни представители. Както и в предходния наблюдаван период най-продуктивни в тази област са депутатите от България (30% от новоприетите бизнес регулации), Унгария (23%) и Румъния (22%).
В България сложната структура на управляващата коалиция с участието на две консервативни, една лява и една националистическа формация изместват центъра на вземане на решения към Парламента, пише в доклада.
В Унгария, където правителството продължава да отказва дискусия по важни въпроси, депутати от мнозинството също прокараха редица законопроекти без участието на министри в авторството им. В Румъния резултатите могат да бъдат обяснени с активната предизборна ситуация, както и с тенденцията депутатите да се активизират след средата на мандата, за да са по-видими в очакване на следващите избори.
В региона на ЦИЕ цели 17% от одобрените законодателни проекти са минали по „ускорена процедура“, броят им е малко по-нисък от миналия изследван период. Както и през сезона 2013-2014, така и в последната година, в Румъния „бързата писта“ е много популярен метод за законотворчество – 55% от приетите закони.
“Огромният брой новоприети закони, по три на ден в региона, за последните 12 месеца, се дължи най-вече на трите най-активни парламента – румънския, полския и унгарския. Тези три държави са произвели 165 законови промени в повече от предходната година, докато за останалите наблюдавани пазари няма значителна промяна. Можем да очакваме промяна в цифрите, тъй като в Румъния ще има избори през 2016 г., Полша ще проведе парламентарни избори, а в Унгария скоростта на законодателния процес е повлияна от кризата с имигрантите“, заяви по повод на изследването Гергили Абрахам, директор Пъблик Афеърс за ЦИЕ на Grayling.
04:27 | 14.09.22 г.