На президентските избори в Беларус държавният глава Александър Лукашенко бе преизбран за президент. По данни на ръководителя на избирателната комисия Лидия Йермошина от понеделник Лукашенко получава 83,5% от гласовете. Сериозни конкуренти авторитарно управляващият от 1994 г. насам държавен глава нямаше, а по официални данни избирателната активност възлиза на 86,8 на сто.
Опозицията бойкотира изборите, в които нито един от лидерите ѝ не получи правото да участва. Още трима претендираха за президентския пост в днешните избори в Беларус. Това са председателят на Либерално-демократическата партия Сергей Гайдукевич, Татяна Короткевич - активист на гражданската кампания "Говори истината" и председателят на Беларуската патриотична партия Николай Улахович. Те обаче нямаха шанс срещу Лукашенко, като вторият кандидат – Короткевич получи едва 4,4 на сто от гласовете. На противниците на Лукашенко им остана само шанса да гласуват срещу всички кандидати, като в Минск тези гласове са били най-много – 20,6%. Там Лукашенко е получил най-слабия си резултат.
Лукашенко даде своя глас в неделя, придружен от единадесетгодишния си син Николай. 61-годишният политик предупреди опозицията, че няма да толерира никакви демонстрации след гласуването. „Избирателните секции затварят в 20 часа (19.00 часа CEST). Съветвам ги да спазват закона. Знаят какво може да се случи".
След президентските избори през 2010 г. (победа за политика със 79,6%) правителствените опоненти излязоха в знак на протест по улиците на големите градове. По заповед на Лукашенко полицията смаза брутално демонстрациите и арестува много хора. При изборите за държавен глава през 2006 г. Лукашенко спечели 83% от гласовете.
Изборите през тази година се следят отблизо от Европейския съюз, който обмисля прекратяване на санкциите срещу Минск. Първият преглед ще се проведе още в понеделник на среща на външните министри на ЕС в Люксембург. В основата на решенията ще бъде доклад на изборните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
ЕС трябва да вземе решение преди 31 октомври, защото тогава, ако няма подновяване, досегашните санкции автоматично ще бъдат прекратени. При положителна оценка следва да се процедира на два етапа. ЕС първо ще разшири санкциите с още четири месеца до края на февруари 2016 г. но ще прекрати прилагането им. След това, в началото на годината, държавите членки ще проверят дали да вдигнат напълно санкциите, които бяха наложени през 2004 г.
Преди това Лукашенко направи няколко положителни жеста. Малко преди изборите той нареди да бъдат освободени от ареста шестима опозиционни лидери, сред които и някогашният му изборен опонент Микола Статкевич. Те бяха считани за политзатворници в бившата съветска република. Въпреки това на тях не им бе разрешено да се кандидатират за президент.
Статкевич призова ЕС да поднови санкциите. И 67-годишната беларуска писателка и разследващ журналист Светлана Алексиевич, която е тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература, се изказа критично срещу сближаването на ЕС с Лукашенко. "Трудно е да бъдеш честен човек", отбеляза Алексиевич, но призова да "не бъдат правени отстъпки пред един тоталитарен режим", визирайки този на президента Александър Лукашенко в Беларус.