Гърция и кредиторите ѝ са се споразумели за пенсионните реформи, съобщава Ройтерс.
Споразумението предвижда, че промените няма да засегнат всички, които са получили право да придобият пенсия до края на юни тази година, допълва информационната агенция, като се позовава на представители на трудовото министерство на страната.
Агенцията припомня, че през юли Атина и кредиторите й договориха рамката за трета спасителна програма. Като част от ангажиментите, които пое в замяна на допълнително финансиране, Гърция обеща да осъществи доста амбициозни промени в пенсионната система до октомври, включително ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране и повишаване на възрастта за излизане в пенсия.
Например, кредиторите искат увеличение на възрастта за пенсиониране до 67 от номиналните 62 години, които спадат значително в зависимост от броя на отработените години и семейното положение.
Спасителната помощ, възлизаща на 86 млрд. евро, трябва да бъде договорена до 20 август, ако на този ден Гърция плати задължения за 3,5 млрд. долара на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В понеделник представители на кредиторите – ЕЦБ, ЕС, МВФ и Европейския стабилизационен механизъм – се срещнаха с министъра на труда Георге Катрогалос.
„Беше прието и не беше поставено под въпрос решението всички пенсионни права до 30 юни да не бъдат засягани“, коментира представител на трудовото министерство. По думите на Катрогалос разговорите са били проведени при наличието на „конструктивен климат“.
„Имайки предвид проблемите на труда, целта на гръцката страна е да дефинира и приеме най-добрите практики, базирани на европейския социален модел, и да преобърне дерегулацията, постигната през последните пет години на спасителни заеми“, коментира той.
Представител на гръцкото Министерство на труда заяви, че страната ще представи конкретни реформи до октомври и ще внесе предложения по редица проблеми на пазара на труда до края на годината.
Освен това в понеделник техническият екип е провел срещи, касаещи данъчни, съдебни и корупционни проблеми. Във вторник разговорите ще се съсредоточат върху създаването на нов приватизационен фонд и такъв за лошите кредити, коментира пред Ройтерс представител на гръцкото правителство, пожелал анонимност.
Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси каза, че е доволен от постигнатия до момента напредък и призова Гърция скоро да приеме мерките, договорени през юли, за да си осигури новата помощ.
Финансиране за банките
По-рано днес Ройтерс съобщи, че през следващите седмици банките в Гърция няма да търсят помощ от ЕЦБ. Според източниците на агенцията през последната седмица на юли банките са успели даже да привлекат пари, а ликвидният буфер е достатъчно адекватен.
ЕЦБ на два пъти увеличи тавана на спешната ликвидна помощ за гръцките банки до около 91 млрд. евро, от които около 5 млрд. евро не са използвани. В сряда централната банка на еврозоната отново ще обсъжда програмата.
Спад на оборотите на гръцките малки и средни предприятия
Капиталовият контрол в Гърция, който е в сила от повече от месец, е довел средно до намаляване наполовина на оборота на малките и средни предприятия в страната, основно търговските обекти, сочи проучване, публикувано днес по поръчка на Общата конфедерация на търговците и занаятчиите, цитирано от АФП и БТА.
Над половината от фирмите, включени в проучването - 51,2 процента, са съобщили за намаляване на оборота им над 50%, а за 31,9% от тях това намаление е дори над 70%. Средно намалението на оборота е 48 процента.
Проучването е осъществено през седмицата от 21 юли до 27 юли от институтът МАРК сред 1 005 фирми по поръчка на конфедерацията.
Гърция преживя от 29 юни до 20 юли триседмично затваряне на банките, придружено със строг капиталов контрол. Имаше дневен лимит за теглене на пари от банкоматите до 60 евро, а паричните преводи към чужбина бяха забранени.
Отварянето отново на банките се съчетава с постепенно облекчаване на капиталовия контрол, който все още остава в сила. Седмичните тегления на пари от банкомати са ограничени до 420 евро, преводите в чужбина са забранени за частни лица, а за фирмите се изисква одобрение от специални комисии.
Въпреки тези облекчения професионалните организации сигнализират за сериозни трудности на техните членове за уредят сметките си с доставчиците от чужбина и да осъществят вноса, от който имат нужда.
Проучването на конфедерацията разкрива също забавянето на оборудването на малките гръцки фирми, най-често семейни магазини, с необходимите средства за електронно разплащане. Всяка втора малка фирма не ползва разплащания през интернет с доставчици и клиенти, а шест от десет фирми не са оборудвани с ПОС терминали.
17:29 | 13.09.22 г.