Еврозоната не е просто политически проект, който се крепи на политическата воля. Зад създаването на единната валута винаги е имало ясна икономическа обосновка. Еврото трябваше да осигури на по-малките страни в Европа достъп до по-големите капиталови пазари, да ги предпази от кризи с обменните курсове на валутите и рискове от внезапно спиране на финансирането, пише The Wall Street Journal.
Тази икономическа обосновка продължава да подкрепя еврозоната и днес и това е и в сърцето на гръцката криза. След като държавата изгуби достъп до ликвидния капиталов пазар на еврозоната, предимствата от членството й във валутния блок се изпариха. Освен ако достъпът й не бъде бързо възстановен, може би напускането на еврозоната ще има повече смисъл за Атина, отбелязва изданието.
Гръцкото правителство заяви, че желае да запази еврото – предпочитание, което се споделя от огромното мнозинство от избирателите. Дали обаче управляващата партия СИРИЗА може да “изглади” своята твърда политическа програма, включваща напускане на валутния блок?
Тази логика предполага, че правителствата се опитват да направят икономиките си по-привлекателни за капитала. Кризата в еврозоната изложи на показ сериозните недостатъци в икономическите модели на някои страни. В самото начало на съществуването на еврото капиталите се насочиха към периферните страни от еврозоната, както се очакваше, но нямаше достатъчно подходящи възможности за продуктивни инвестиции, които да абсорбират средствата. Вместо това капиталите се насочиха към не толкова ликвидни сектори, като недвижимите имоти например, както и към държавните разходи. Това се оказа решение с катастрофални последици, посочва изданието.
Пазарите едва ли ще повторят тази грешка. Сега всяка малка европейска страна, която поиска достъп до еврозоната, няма друга опция, освен да се справи с пречките пред инвестициите, като реформира продуктовия и трудовия си пазар, неефективните административна и съдебна системи, данъчната система и уменията на работната ръка. Страните трябва да се адаптират към новата реалност, в която те се конкурират за капитал и ресурси.
Това представлява особен проблем за правителството на Гърция. СИРИЗА е доминирана от идеологически ангажирани марксисти, които са посветили кариерата си да заменят капиталистическата конкуренция с икономически модел, основан на егалитаризма и държавния контрол. Това може да затрудни доста преговорите по условията за нов спасителен пакет.
Най-ранните признаци не са обещаващи. Премиерът Алексис Ципрас заяви, че не вярва в сделката, въпреки че се съгласи да започне преговорите. Той освен това посочи ясно, че не е съгласен с данъчните реформи, а реформите на пенсионната система прие по принуда.
Един тест за ангажиментите на Ципрас за запазване на членството на Гърция в еврозоната е приватизацията. Кредиторите на страната смятат, че тя е изключително важна не само за постъпленията в хазната, но и заради инвестициите и ползите от тях.
Очаква се продажбата на регионалните летища в Гърция да доведе до подобряване на жизненоважна инфраструктура и създаване на нови възможности за туризъм.
И докато СИРИЗА се съгласи да бъде създаден приватизационен фонд под външен надзор, все още няма яснота как този фонд ще се управлява. За преговорите остават подробностите, включително и кои активи ще бъдат продадени. Това предполага, че има възможност идеологическите противници на управляващата партия да осуетят сделката.
Също толкова проблематични са политическите области, които досега не бяха обхванати от спасителната програма. СИРИЗА например публикува проект за законодателство, което отменя много важни промени в системата за университетското образование, договорени с огромна междупартийна през 2011 г. след дълги политически консултации. Според критиците на тези промени ако те бъдат приети, гръцките университети ще се върнат с 30 години назад.
Политиците от опозицията пък са ядосани, че дори когато Ципрас разчита на тях, за да прокара сделката с кредиторите в парламента, той продължава да държи на образователната “реформа”, отиваща директно срещу логиката на спасителния план.
Аргументите срещу приватизацията и образователната реформа подчертават дилемата на кредиторите на Гърция точно когато започват преговорите за новия спасителен пакет. Страната е малко вероятно да започне да привлича големи капиталови потоци без по-мащабни реформи в икономиката.
Колко далеч обаче трябва да отидат кредиторите в изискванията си за фискалните цели? Политиците от еврозоната се опасяват, че ако те се опитват да контролират продажбата на държавните активи или да се включат в реформата на образователната система в бъдещата програма, те ще бъдат обвинени в нарушаване на националния суверенитет. От друга страна те знаят, че ако стоят настрана и позволят на крайната левица да подкопаят потенциала на икономиката, спасителната програма е обречена на провал.
Темата за Гърция можете да проследите тук
20:01 | 09.09.22 г.