Дълбоки промени грозят гръцките банки – включително закриване или сливания след спасителния заем. Но изглежда, че те получават кратка отсрочка чрез капиталова инжекция, преди болезнените промени да започнат, пише Ройтерс.
Като част от сделката за ново финансиране, Атина трябваше да предаде голяма част от автономията си върху икономиката, а това означава и даване на повече власт на европейските органи при взимането на решения относно съдбата на „болните“ банки.
След първоначална рекапитализация на трезорите, която може да се случи, когато се одобри спасителната помощ за Гърция след около четири седмици, банките ще бъдат изправени пред затваряне, сливания и евентуални продажби на здрави чуждестранни поделения. За това предупреждават европейски представители, цитирани от Ройтерс.
„Банките ще трябва да оцеляват в трудни времена, дори ако държавата бъде спасена. Те ще трябва да отпишат голяма част от кредитите си“, заявява един от европейските представители по време на дебатите за сделката миналата седмица. „Трябва да има преструктуриране, което да им позволи да си стъпят здраво на краката.“
Тези приготовления вече са напът, казват други запознати лица, след сключената в последната минута сделка, която да задържи Гърция в еврозоната. Освен това редица банкери в Атина се подготвят за промяна.
„Това е сценарий, който може да се развие – на банките да се предостави междинна капиталова инжекция за близо 10 млрд. евро, за да се разсеят всякакви съмнения относно тяхната платежоспособност, а след това да се вникне по-дълбоко в ситуацията“, коментира високопоставен гръцки банкер.
Когато Атина не успя да погаси задълженията си към Международния валутен фонд през юни, Европейската централна банка (ЕЦБ) отказа да увеличи спешното финансиране за гръцките банки, с което предрече тяхното временно затваряне. Последва и капиталов контрол, състоящ се от дневен лимит от 60 евро за теглене на пари от банкомати.
Когато банките отворят, което по последни индикации може да се случи в понеделник, облекчението за сектора ще бъде краткотрайно, тъй като капиталовият контрол ще остане още известно време, а банките скоро трябва да бъдат преструктурирани.
Опорни точки за подобна промяна могат да бъдат открити в споразумението между лидерите на еврозоната и премиера Алексис Ципрас, което гръцкият парламент одобри в ранните часове в четвъртък.
Споразумението включва 25 млрд. евро за рекапитализиране на банките, „крайни действия“ спрямо кредитите, застрашени от неплащане, и „изключването на всяка възможност за политическа намеса“.
По силата на сделката от следващата седмица Гърция трябва да въведе европейските правила за справяне с фалирали банки, с което се проправя пътят за затварянето или сливането на слаби банки с техни по-силни конкуренти.
Въпреки че това е нужно, за да може секторът отново да си стъпи на краката, седмици след като спешното финансиране беше замразено от ЕЦБ, може да се стигне до положение, при което имената на една или дори на две от четирите най-добре познатите гръцки банки да изчезнат от улиците, коментира анонимен източник. Все пак вчера ЕЦБ отпусна 900 млн. евро за гръцките банки, но опасенията докога ще продължи това остават.
И това не е всичко – не всички от решенията ще бъдат взети от европейските власти или от Атина. Надзорните органи на ЕЦБ най-вероятно ще решат кои банки са достатъчно силни, за да оцелеят, и кои трябва да бъдат затворени или слети с по-силните им конкуренти.
Евентуално гръцко преструктуриране може да премине по подобен сценарий като този в Кипър, където една от основните две банки на острова бе затворена като част от спасителната програма за страната. А в Ирландия три банки бяха или затворени, или слети със свои конкуренти.
Сред четирите най-големи гръцки банки National Bank of Greece, Eurobank и Piraeus миналата година за малко не успяха да преминат проверките на ЕЦБ за качеството на банковите активи, когато техните планове за преструктуриране не бяха взети предвид. Само Alpha Bank излезе чиста.
Въпреки че новото законодателство позволява големите депозанти да претърпят загуби, лице, запознато с процесите, коментира, че това едва ли ще се случи, тъй като близо две трети от парите принадлежат на фирми, чието оцеляване е от ключово значение за Гърция.
Мнозина от богатите гърци вече изтеглиха парите си, а те могат да бъдат обект на преследване, какъвто бяха заможните руснаци в Кипър. Освен това има няколко емисии облигации в обращение, които могат да бъдат използвани за т.нар. "bail-in" с цел споделяне на разходите за преструктурирането на банките и от страна на облигационерите.
За да се усложни проблемът, голяма част от стойностните активи на банките са заложени като гаранция за близо 90-милиардната спешна финансова подкрепа на ЕЦБ, която ги държи на повърхността.
Въпреки това някои от банките имат ценни бизнеси в чужбина, които евентуално биха били продадени, въпреки че за това все още няма конкретни планове.
Докато и съдбата на гръцките банки остава неясна, гръцкият фонд за спасяване на банки Hellenic Financial Stability Fund (HFSF) може би ще назначи бившия директор в Eurobank и ръководител на поделението за упрaвление на активи Арис Ксенофос за свой нов главен изпълнителен директор. За това съобщава пред Ройтерс източник от банковите среди.
Арис Ксенофос трябва да наследи Анастасия Сакелару, която подаде оставка през май.
HFSF, който бе финансиран от 240-милиардната финансова помощ за Гърция, рекапитализира банките в Гърция и използва средствата си, за да затвори или преструктурира изпаднали в беда банки.
Всичко за дълговете на Гърция четете тук
12:56 | 12.09.22 г.