Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги определи като „неоспорима“ нуждата да бъде намалено дълговото бреме на Гърция, което вече възлиза на около 180% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. По думите му обаче въпросът сега е как може да бъде предприето дълговото облекчаване в правната рамка на еврозоната. Според него точно това трябва да е в центъра на дискусиите през следващите дни.
По-рано днес ЕЦБ днес реши да увеличи спешната ликвидна помощ за гръцките банки с 900 млн. евро за една седмица. Преди това таванът на програмата ELA (Emergency Liquidity Assistance) бе замразен на равнище 88,6 милиарда евро. С днешното увеличение той става 89,5 милиарда евро.
Draghi: On July 20 we will be repayed
— ECB (@ecb) July 16, 2015„Днес положението е различно. Свидетели сме на поредица от положителни новини - одобрението на пакета за мостово финансиране, гласуванията, различни гласувания в различни парламенти, което възстанови условията, необходими за повишаване на ликвидната помощ", посочи той. По думите му желанието за ликвидност, изразено от гръцката централна банка, е изпълнено напълно и изцяло. Според Bloomberg обаче Централната банка на Гърция е помолила за увеличение на лимита с 1,5 млрд. евро.
Същевременно Драги отхвърли критики, че ЕЦБ е трябвало отдавна да преустанови предоставянето на спешни кредити на гръцките банки по линията ELA. „Който казва, че е трябвало отдавна да спрем ELA, не уважава нашия мандат. Не зависи от нас да решим кой ще е член на еврозоната и кой – не“, заяви той.
От друга страна той защити решението на Борда на ЕЦБ за замразяване на тавана на ELA след края на втората спасителна програма. „Снабдяването с ликвидност никога не е било безусловно и неограничено“, каза той. Днешното решение за увеличение на тавана и било взето по същите критерии, както и решението за замразяване на ELA.
Draghi: Our mandate is to act based on the assumption that Greece is and will be a member of the euro area
— ECB (@ecb) July 16, 2015През следващите дни съветът на ЕЦБ ще проследява внимателно политическото развитие в страната и неговото влияние над качеството на държавните облигации, коментира Драги. ЕЦБ ще следи и нуждата от ликвидност на гръцките банки, но не иска да предизвика "нов щурм към банките", поясни той.
Президентът на ЕЦБ отбеляза, че централната банка на еврозоната продължава да действа с презумпцията, че Гърция е и остава членка на еврозоната. Той отхвърли критиките, че ЕЦБ е предизвикала масовото теглене на пари от гръцките банки, като заяви, че спешното финансиране от Франкфурт е превишило отлива на депозити.
Драги е убеден, че в понеделник Гърция ще спази задълженията си към ЕЦБ и ще върне 3,5 милиарда евро. Същевременно той отбеляза, че е трудно да се каже кога ще бъде премахнат капиталовият контрол. „Капиталовият контрол и банковата ваканция са приоритет и задача на гръцките власти“, отчете той.
Драги призова и за по-голяма европейска интеграция. „Винаги съм казвал, че съюзът е несъвършен", отбеляза той, подчертавайки крехкостта и уязвимостта му, докато не бъде завършен.
Драги даде редовна пресконференция след днешното заседание по паричната политика на ЕЦБ, на което институцията реши да запази исторически ниската си лихва от 0,05 на сто.