Международният валутен фонд (МВФ) завиши прогнозата си за финансовите нужди на Гърция. По всяка вероятност ще са нужни по-голямо дългово облекчение и по-високо финансиране от онова, което само преди седмица предвиди МВФ, пише главният икономист на фонда Оливие Бланшар.
Буквално преведено, в постинга му в блога се казва: „Ние вярваме, че настоящото развитие ще предполага по-високо финансиране, не на последно място, за да се подкрепят банките, както ще изисква и по-високо опрощаване на дълговете от предвиденото в нашия доклад."
Какво би значело това? По всяка вероятност това би утежнило усилията на Атина в преговорите за новата спасителна програма.
В публикуван преди седмица анализ МВФ прогнозира, че Гърция ще има нужда от нова помощ в размер на 52 млрд. евро, за да успява да погасява задълженията си и да осъществява бюджетните цели. Като цяло в своя постинг Бланшар защитава спасяването на Гърция и оставането ѝ във валутния съюз.
Още преди спасителната програма през 2010 г. дългът на Гърция възлиза на 300 млрд. евро, или 130% от БВП. Дефицитът е 36 млрд. евро, или 15,5% от БВП. Дългът се увеличаваше с по 12% на година, а това го прави категорично неустойчив.
Ако Гърция бе оставена сама на себе си, тя не би могла да взема пари назаем. Като се имат предвид брутните финансови нужди от 20-25% от БВП, то страната би трябвало да намали бюджетния си дефицит с тази сума. Дори ако бе обявила пълно неизпълнение на дълга си, като има първичен дефицит от над 10% от БВП, то Гърция би трябвало да намали бюджетния си дефицит с 10% от БВП от днес за утре. Това би довело до много по-големи корекции и много по-висока социална цена, отколкото платената в рамките на програмите, които дадоха на Гърция над 5 години, за да постигне първичен баланс, пише Бланшар.
Предвид резултатите от референдума, и мандата, даден на гръцкото правителство, МВФ вярва, че все още може да бъде постигнато споразумение. Според Бланшар то трябва да се основава на набор от политики, близки до тези, обсъдени преди референдума, но изменен предвид факта, че правителството вече иска 3-годишна програма, и с по-ясно признаване на необходимостта от повече финансиране и по-силно облекчаване на дълга.
За икономиста еврозоната е изправена пред политически избор – по-слаби реформи и ниски фискални цели за Гърция означават по-високи разходи за страните кредиторки. Ролята на фонда в този контекст не е да препоръча конкретно решение, а да индикира компромис между по-малките фискални корекции и по-малко структурни реформи, от една страна, и необходимостта от повече финансиране и облекчаване на дълга от друга.
За Бланшар има малка възможност за споразумение, като времето е от съществено значение. Не трябва да има никакво съмнение, че излизането от еврозоната би било изключително скъпо за Гърция и нейните кредитори, пише още той. Въвеждането на нова валута, както и неспазването на договори, повдигат изключително сложни правни и технически въпроси. Те вероятно ще са свързани с по-нататъшен сериозен спад на производството. Може да отнеме дълго време, докато обезценяването на новата валута доведе до значително обрат, пише още Бланшар. Развитието на ситуацията в Гърция можете да следите тук