Подложената на засилен натиск Гърция има последна възможност да представи днес план за радикална икономическа реформа, данъчни увеличения и съкращаване на разходите, за да осигури бъдещето си в еврозоната и да избегне финансов срив, пише британският в. Guardian, цитиран от БТА.
Предложенията за реформа трябва да бъдат изпратени на кредиторите в момент, когато преговорите се намират в критичен етап.
Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас обвини кредиторите от еврозоната, че използват страната му като "лаборатория за икономии" през последните пет години. Той се изказа пред Европейския парламент в Страсбург в типичния си предизвикателен стил, като заяви, че времето, в което Гърция е служила като опитно поле за изпробване на мерки за бюджетни съкращения, е приключило и експериментът не е бил успешен, водейки до увеличаване на бедността и нарастване на държавния дълг.
Това беше първата му голяма реч извън Гърция през почти шестмесечното му управление. В нея той отново заяви, че отхвърлянето на плана за икономии на Европейския съюз от гърците на референдума в неделя не означава, че страната му иска да се откаже от еврото, отбелязва изданието.
Гърция направи първа стъпка към изпълнение на исканията, които според лидерите от еврозоната са необходими за оставането й в единната валута, изтъква американският WSJ. Гръцкото правителство официално поиска тригодишен спасителен план от фонда на еврозоната и обеща да започне да осъществява някои реформи в икономическата политика до началото на следващата седмица.
Но дали европейските лидери ще приемат молбата за още спешни заеми на предвиденото за неделя кризисно заседание ще зависи от това дали Ципрас ще промени позициите си във връзка с намаляването на пенсиите, увеличаването на данъците и други мерки за икономии след почти пет месеца тежки преговори, коментира изданието.
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард и американският финансов министър Джак Лу се опитаха да засилят натиска върху европейските лидери да облекчат дълга на Гърция и да й помогнат да избегне излизане от еврозоната, пише британският Financial Times.
Изявленията на Лагард и Лу, според които е ясно, че Гърция се нуждае от преструктуриране на дълга, бяха косвен призив към Германия и други страни да изоставят съпротивата си срещу каквото и да било опрощаване на гръцките дългове, посочва вестникът.
Недоволството сред християндемократите на германския канцлер Ангела Меркел във връзка с предоставянето на финансова помощ на Гърция драматично се увеличава, отбелязва Süddeutsche Zeitung. Според германското издание се засилват позициите на фракцията сред депутатите на християндемократите, която е против оказването на финансова помощ на Атина. Мнозина са се надявали, че след отрицателния вот на референдума в Гърция вече няма да трябва да се преговаря с нея.
В случай че лидерите от ЕС намерят основания за конкретни преговори с Гърция, германският парламент ще трябва да се събере на извънредно заседание, за да позволи на правителството да води такива преговори, отбелязва вестникът.
00:39 | 10.09.22 г.