Гръцкият народ даде на своя министър-председател това, което той искаше – отхвърли условията, предложени от кредиторите за бъдеща финансова помощ. С този вот страната предприе една смела крачка към политическата и икономическа пропаст, пише в свой анализ Bloomberg.
Сега Ципрас е този, който трябва да реши дали Гърция ще прекрачи ръба. За да избегне това, той трябва да изненада кредиторите и целия останал свят, като придобие нов образ. Междувременно Европа трябва да е готова за излизането на Гърция от еврозоната.
С други думи - може да заключим, че референдумът всъщност не е променил нищо, продължава в анализа си Bloomberg. Залогът за двете страни е същият, както и преди гласуването. Гърция и нейните кредитори не са далеч един от друг относно фискалните условия за нова помощ. Налице е и широко съгласие за нуждата от ново облекчаване на дълга. Международният валутен фонд (МВФ), който има водеща роля в тези изчисления, е съгласен с Атина, че задълженията на държавата имат нужда от бъдещо преструктуриране.
Проблемът не се корени в дистанцията между Гърция и нейните кредитори, а в пълния срив в отношенията между тях. Виновници за тази ситуация са предимно Ципрас и екипът му. Те отказаха да признаят отговорността на Гърция за собствената ѝ гибел и нуждата от нова фискална култура, която да дисциплинира харчовете и да реализира събирането на данъците. Неделният вот допринася отношенията между двете страни по преговорите да са все така обтегнати.
Гърция вече се намира в просрочие към МВФ, а банките ѝ трябваше да затворят врати. Без помощ от Европа, най-вече от Европейската централна банка (ЕЦБ), ще последва финансов колапс и страната ще е принудена да печата собствена валута.
За Гърция непосредствената перспектива е финансов хаос. Ако вярваме на проучванията, мнозинството от гръцкото общество иска да остане в еврозоната и Европейския съюз.
Ако се избегне скъсването с еврото, това ще обслужва и европейските интереси. Директните разходи за кредиторите, ако Гърция фалира, възлизат на над 200 млрд. евро. Разходите при евентуално бъдещо преструктуриране на дълга биха били далеч по-малки. Още повече, че при напускане на еврозоната ще е налице дестабилизиращ прецедент, който може да доведе до следваща криза. Геополитическият поглед върху ситуацията не е по-различен. Последното, нещо което Европа би искала за югоизточните ѝ части, е несигурност и хаос.
Но тези изчисления нямат никаква стойност, ако не може да се вярва, че гръцкото правителство ще удържи на думата си.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Фрасоа Оланд свикаха среща на върха на европейските лидери във вторник вечер. Какво е нужно да се случи в промеждутъка до тогава?
Преди всичко Ципрас трябва да се опита да слезе на земята. Вотът на доверие, който му даде гръцкото общество в неделя, не му дава повече власт над останалата част от Европа, отколкото в началото, т.е никаква, пише още Bloomberg. Европа видя достатъчно от Гърция и нейното правителство. Някои от финансовите министри на общността смятат, че ще е по-добре, ако принудят Гърция да напусне еврозоната веднага и фокусът се насочи върху преодоляването на последиците от това действие. След последните пет месеца е трудно да не се съгласим с тях.
За да ги спечели, Ципрас трябва да изразходва политическия капитал, който току-що спечели, като загърби марксистката идеология на партията си и приеме нужните икономически промени.
Ако на хоризонта се появи „нов“ Ципрас, еврозоната и нейните лидери ще трябва да откликнат. Без да отстъпват от позициите си, те ще трябва да преговарят и за незабавна помощ за гръцките банки и облекчаване на дълга. Но ако Ципрас откаже да се промени, ще е време всичко да се прекрати.
Референдумът в неделя беше колкото акт на отчаяние, толкова и провокация. И все пак европейските лидери имат правото да попитат дали гърците разбират ролята си в собственото си спасение. До срещата на върха е ред на Ципрас и неговата страна да покажат на Европа, че заслужават да бъдат подпомогнати.
Повече за гръцката криза може да видите в последното издание на Invest/Or? по Bulgaria On Air c гости Явор Алексиев от Института за пазарна икономика и Николаос Цитиридис от OFFNews!
13:42 | 14.09.22 г.