Гръцките банки ще останат затворени поне до сряда включително, обяви Гръцката банкова асоциация след среща с министерството на финансите и представители на банковия сектор. Дневният лимит, който ще може да бъде теглен от банкоматите, също остава 60 евро, както е в момента, предава Ройтерс.
Все още не е ясно какво е решението на централните банкери на Европа, които трябва днес да вземат решение дали да увеличат лимита на спешната помощ.
В неделя вечер Ройтерс предаде, че ЕЦБ вероятно ще запази равнището на спешното финансиране за гръцките банки на досегашното ниво, след като гърците отхвърлиха приемането на спасителния план за страната, предложен от кредиторите. Действията на ЕЦБ ще дадат на гръцките банки малко време, за да използват вече одобрените 89 млрд. евро. Същевременно те ще могат да гарантират, че банките остават затворени най-малко и през следващите дни.
Също през уикенда и Лука Кацели, шеф на банковата асоциация и ръководител на NBG - най-голямата частна банкова група в страната, заяви, че "ликвидността е осигурена до понеделник, след това всичко зависи от решението на Европейската централна банка".
Гръцките банки бързо остават без пари, въпреки че от месеци получават спешна помощ от Гръцката централна банка чрез програмата ELA (Emergency Liquidity Assistance - ELA) на ЕЦБ. По тази програма централната банка предоставя кредити на търговските банки при по-високи лихви от стандартните кредити на ЕЦБ. Рискът, свързан с кредитите, се поема от Гърция.
През миналия месец ЕЦБ замрази обема на средствата по програмата ELA за Гръцката централна банка на 89 млрд. евро. Сега базираната във Франкфурт институция трябва да реши дали да отговори на молбата на Гърция да влее повече пари във финансовия сектор на страната, като повиши тавана на програмата, за да предотврати колапса на гръцките банки.
Ако източникът на евро за Гърция пресъхне, Атина вероятно ще бъде принудена да въведе паралелна валута, за да плаща сметките си, посочват анализатори.
ЕЦБ е сред основните кредитори на Гърция заедно с Международния валутен фонд и партньорите на страната от еврозоната. На 20 юли Гърция трябва да изплати кредит от 3,5 млрд. евро към ЕЦБ.
Според анализатори ако Атина не направи това плащане, почти със сигурност ще се стигне до спиране на програмата ЕLA и последващ фалит на гръцкия банков сектор, което вероятно ще изведе страната от еврозоната.
По-рано в понеделник членът на Изпълнителния съвет (ИС) на институцията Кристиан Ноайе заяви, че гръцкият държавен дълг, притежаван от ЕЦБ, не може да бъде отписан. "Гръцкият дълг, притежаван от Евросистемата, е дълг, който не може по самото си естество да бъде преструктуриран, защото това би било равносилно на парично финансиране на държава", заяви Ноайе, който също така оглавява и Френската централна банка.
В неделя друг от членовете на ИС – Беноа Кьоре, отбеляза, че предвид високата несигурност за европейските пазари вследствие на кризата в Гърция ЕЦБ е готова в случай на нужда да предприеме нови мерки.
"ЕЦБ винаги досега има еднозначна позиция – ако трябва да направим повече, правим повече", отбеляза той, цитиран от Ройтерс. "Ние ще приложим, ако се наложи, нужните инструменти".
През юни Кьоре заяви, че не изключва излизане на Гърция от валутния съюз. "Това било нещо възможно, макар и не онова, което желае ЕЦБ".
Късно в четвъртък рейтинговата агенция Fitch публикува анализ, според който четирите най-големи гръцки банки са щели да фалират, ако в самото начало на седмицата не беше наложен капиталов контрол. Това щеше да бъде факт заради масовото теглене на депозити и решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да не увеличава паричната подкрепа по линия на Програмата за спешна ликвидност (ELA).
Съотношенията на собствения капитал към активите на четирите най-големи гръцки банки варират от 8% до 10% към края на първото тримесечие на 2015 г., но инкасираните загуби след това най-вероятно са свалили цифрите.
Всичко по темата с Гърция четете тук
* Информацията е актуализирана към 19:30 ч. българско време.
02:23 | 11.09.22 г.