Fitch: Гръцките банки щяха да фалират, ако не беше капиталовият контрол

Четирите най-големи гръцки банки щяха да фалират, ако в самото начало на седмицата не беше наложен капиталов контрол. Това щеше да бъде факт заради масовото теглене на депозити и решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да не увеличава паричната подкрепа по линия на Програмата за спешна ликвидност (ELA). Така смятат от рейтинговата агенция Fitch, цитирана от Ройтерс.

Ликвидността и платежоспособността на гръцката банкова система са много слаби, а някои банки се приближават към момент, в който търсенето на решение за тяхното възстановяване се явява реално.

ЕЦБ отговаря за надзора над четирите най-големи гръцки банки – National Bank of Greece, Alpha Bank, Pireaus Bank и Eurobank, a Централната банка на Гърция – за останалите.

Ако се стигне до преструктуриране на гръцките банки, то най-вероятно няма да бъде ясно. От Fitch смятат, че е политическо неприемливо да се причиняват загуби на гръцките кредитори, но и че ще бъдат направени опити за намиране на такова решение, което да не допусне това, но и същевременно да е такова, че да се доближава до европейското законодателство.

Съществуващите гръцки закони за преструктуриране на банки са относително развити, като са близки до Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки на ЕС, въпреки че в тях няма ясна формулировка за ролята на необезпечените кредитори.

През април Panellinia Bank бе ликвидирана по силата на гръцкото законодателство, като отделни активи и пасиви бяха продадени на Piraeus Bank, дават пример от Fitch. Малкият размер на Panellinia може да е бил причина за бързото решение, но потенциално преструктуриране на която и да е системно значима банка, ще бъде по-сложно, предупреждават от агенцията.

Рекапитализацията на гръцките банки с използването на местни ресурси би било невъзможно заради слабото финансово състояние на държавата. Оставащите 10,9 млрд. евро по линия на Европейския финансов стабилизационен механизъм (ЕСМ), достъпни за покриване на разходите по евентуална рекапитализация или преструктуриране на гръцките банки, бяха спрени от органа на 30 юни, когато изтече втората спасителната програма за Гърция.

Фондът за гарантиране на влоговете в банките на Гърция, който може да се използва за рекапитализиране на банките, разполага само с 3 млрд. евро към края на 2013 г. Все още не съществува единен фонд за гарантиране на депозитите в Европа, но по силата на Директивата на ЕС относно схемите за гарантиране на депозитите банките от страни членки на ЕС могат да получат достъп до фондовете за гарантиране на влоговете на други държави. Много вероятно е други държави членки да не се съгласят да споделят средства с Гърция заради липсата на доверие към страната и банковата ѝ система.

Все пак EСМ все още може да финансира пряко банките, но при изпълнени предварителни условия за участие на акционерите и вложителите, отбелязва Fitch, но посочва риска от „изяждане“ на целия капитал на банките.

Съотношенията на собствения капитал към активите на четирите най-големи гръцки банки варират от 8% до 10% към края на първото тримесечие на 2015 г., но инкасираните загуби след това най-вероятно са свалили цифрите.

Гръцките банки са емитирали ограничен обем облигации, така че правилата на EСМ теоретично правят негарантираните депозанти уязвими, ако банка трябва да бъде спасявана със собствени средства. Така при този сценарий трезорите ще изпитат недостиг на собствени средства преди да настъпи моментът за тяхното преструктуриране, гласи анализът на Fitch.

Но участието на негарантираните вложители ще бъде политическо неприемливо за гръцкото правителство и за международните кредитори на Атина, тъй като защитените депозанти са участниците в реалната икономика – домакинства и малки и средни предприятия.

Така Fitch достигат до извода, че ще е нужно друго по-креативно алтернативно решение за преструктуриране или рекапитализиране на гръцките банки. Това ще зависи от политическата воля и развоя на преговорите с кредиторите, чийто изход все още е неясен.

Ликвидната позиция на гръцките банки е още по-лоша без достъпа до жизнено нужните средства по линия на ELA. А ЕЦБ увеличава помощта по програмата само на платежоспособни банки и срещу приемливо обезпечение.

Качеството на кредитите на гръцките банки е изключително лошо. Fitch изчислява, че към края на март 2015 г. делът на кредитите с просрочие над 90 дни в четирите банки възлиза на близо 36% от общата сума на кредитите в системата. По сегменти делът може дори да е скочил значително.

От агенцията не смятат, че капиталовият контрол ще бъде вдигнат дори и да се стигне до успешно решение при преговорите между ЕЦБ, ЕК, МВФ и Атина. От Fitch припомнят, че капиталовият контрол в Кипър продължи две години, като бе свален през май тази година.

Новините около гръцката криза можете да следите тук!