Лагард: Референдумът в Гърция няма да има правна стойност

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард изключи възможността да бъде дадена отсрочка на Гърция за погасяване на кредита й към фонда, крайният срок за което изтича на 30 юни, съобщи ТАСС.

"Когато говоря за МВФ, имам предвид международната общност. 1,6 млрд. долара трябва да бъдат платени до вторник в 18 часа вашингтонско време. Тези пари принадлежат на международната общност, в това число и на хора, имащи по-нисък стандарт на живот от гърците. Силно се надявам, че плащането ще бъде осъществено до 18 часа във вторник".

По думите ѝ готвеният за 5 юли референдум в Гърция няма да има правна стойност, тъй като предложението на кредиторите изтича на 30 юни и гърците ще гласуват за предложения, които на 5 юли вече няма да са в сила.

"Ние, заедно с другите институции (Европейската комисия и Европейската централна банка – бел. ред.) винаги сме проявявали гъвкавост. Имаме двойната цел – да възстановим финансовата стабилност и да позволим развитие на икономическия растеж и конкурентоспособността на страната", посочи Лагард.

Тя отново изтъкна необходимостта от структурни реформи и консолидация от една страна и финансова помощ от друга.

От своя страна министърът на финансите на Малта Едуард Шиклуна отбеляза вчера, че моментът за референдума в Гърция е избран крайно неподходящо. По думите му, това е могло да стане преди няколко седмици, но не и сега – няколко дни преди крайния срок за плащането на МВФ.

Холандският държавен секретар в министерството на финансите Ерик Вибес припомни, че от четири месеца е бил известен крайният срок и не вижда причини за отлагане. "Позициите са много ясни", а участниците в преговорите трябва да зачитат крайните срокове, каза той при пристигането си в Брюксел, предава БТА.

Гърция продължава да е поставена в тежка ситуация. На 30 юни Атина трябва да плати 1,6 млрд. евро на МВФ, като Лагард посочи неколкократно, че няма да има отлагане на срока за плащане. Едва ли се очаква Фонда да промени позицията си, смятат дипломати в Брюксел.

Еврозоната също е поставена пред съдбоносен момент, в който трябва да реши какво да се направи в случай на дефолт. По всяка вероятност ще има натиск към гръцкото правителство да въведе капиталов контрол – нещо, което Атина досега отказваше да направи. Освен това по всяка вероятност ЕЦБ ще трябва да намали или направо да спре спешното снабдяване с капитал на гръцката банкова система – т.нар. програма за спешна ликвидна помощ (Emergency liquidity assistance – ELA).

Това не значи все още, че Гърция ще трябва да се сбогува окончателно с еврото. При положителен изход от референдума Атина може да поиска нова помощ от еврозоната, твърдят дипломати. В такъв случай обаче няма да има нови преговори за условията, а Гърция ще трябва да се съгласи безусловно с изработения от кредиторите план.