Дългосрочно решение ли са новите гръцки предложения?

Водещи икономисти критикуват очертаващото се споразумение между Гърция и нейните кредитори. Въпреки това те считат, че опасността от фалит поне засега е избегната, предава германският икономически канал N-Tv.

Най-сериозната критика е насочена към факта, че Гърция разчита повече на увеличаване на данъчните ставки, а не на насочени към икономическия растеж реформи. Само с пари нито една страна не може да стане конкурентоспособна, твърди директорът на Института за икономически изследвания Ханс-Вернер Зин.  

Вчера гръцкото правителство направи нови предложения на кредиторите с фискални мерки за почти 8 млрд. евро, които гарантират поддържането на първичен излишък от съответно 1% и 2% за тази и следващата година.

Според говорителя на правителството Габриел Сакеларидис Атина може да се споразумее за увеличаване на текущата програма за спасяване на страната, ако кредиторите удовлетворят адекватно финансовите ù нужди.

Депутатите обаче може и да откажат да подкрепят най-новото предложение на правителството, според зам.-председателя на парламента в Атина Алексис Митропулос. Според него фискалните мерки трудно ще получат одобрението на депутатите.

„Това ще е слаб компромис, който страни доста от първоначалните основни насоки на спасителната политика, а именно изплащането на кредити само срещу доказани и проведени реформи“, заяви главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер. „От тази основа обаче сега има отстъпление и кредиторите се задоволяват само с обещания за реформи. Това ще продължи да нанася вреди на правилата на валутния съюз“. 

„Не особено смислени от икономическа гледна точка“. По този начин главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг оценява новите предложения. „По-добре би било да се увеличи по-бързо възрастта за излизане в пенсия, отколкото да се увеличават вноските за пенсионната система. Първото увеличава предлагането на работна сила, а второто прави работата по-скъпа“, казва той.

По подобен начин мисли и Зин. „Хронично страната не е конкурентоспособна“, казва той пред Deutschlandfunk. „Дори ако се реши тази дългова криза, това не решава проблема автоматично“. Без връщане към драхмата и обезценяването ѝ няма да се мине, смята икономистът. 

„Все още сме далече от стабилно решение“, твърди главният икономист на BayernLB Юрген Михелис. По думите му обаче изглежда, че след дълго колебание Гърция изпълнява исканията на кредиторите. „Без ответни предложения от европейска страна обаче Атина няма да се съгласи на сделка. Това минава през облекчаване на дълга на по-късен етап, което може да значи и трети спасителен пакет“, казва той.

Според Михелис обаче заплашващият страната фалит през юли вече е избегнат. „Въпросът е дали Ципрас ще успее да прокара пакета през парламента. Може да се окаже, че неговата партия се разпада. Въпросът е дали Ципрас иска да плати тази политическа цена“.

За Холгер Зандте от Nordea опасността от Grexit (излизане на Гърция от еврозоната) е спаднала. „Въпреки това „сделката“, която се очертава, не е постоянно решение на гръцкия проблем, нито в икономически, нито в политически аспект“. По думите му няма и помен от план за икономически ръст. „И спорната тема за облекчаване на задълженията не е решена, а ще се стигне до обсъждането ѝ“, смята той.

Кремер е на мнение, че кредиторите непременно искат да предотвратят изпадане във фалит на Гърция. „Иначе правителствата на страните, които са донори на Атина, трябва да обяснят на избирателите си, че голяма част от помощта ще бъде загубена. Само Германия е предоставила почти 80 млрд. евро. Да се признае това е много неприятно и излъчва силни сигнали, че ще се намери компромис“.

Държавите от еврозоната възнамеряват да намерят решение на проблема до сряда вечер. Дотогава експертите на ЕК, ЕЦБ и МВФ ще трябва да са направили преглед на последните предложения на гръцкия кабинет. Впоследствие финансовите министри на еврозоната може да дадат зелена светлина за нови помощи.