Само допреди няколко месеца вероятността в Гърция да бъде наложен капиталов контрол все още изглеждаше далечна.
Парите на правителството обаче свършват бързо, а притеснени вложители теглят депозитите си от банките в страната. Заради това все по-често се говори за подобни необичайни мерки, а анализатори предупреждават, че Атина скоро може да бъде принудена да ги приложи, пише Financial Times.
„Делят ни още четири до шест седмици от възможността за налагане на капиталов контрол”, прогнозира Даниел Грос, директор на анализаторския Център за изследване на европейските политики в Брюксел. „Винаги има някакво временно решение, което може да се появи внезапно, но сега се приближаваме наистина много.”
Ако Гърция не успее да плати 1,5 млрд. евро на Международния валутен фонд в края на юни, ситуацията може да излезе извън контрол. Така страната може да бъде принудена да повтори опита на Кипър и Аржентина, които решиха да се намесят, за да спрат изтичането на депозити от банките и да избегнат неплатежоспособност.
Налагането на капиталов контрол обаче надали ще е ясно и просто.
Подобни мерки не се приемат добре в Европейския съюз, чиито договори защитават свободното движение на капитали, заедно с това на стоки, услуги и труд, като един от четирите основни стълба на общността.
Заявката за подобни мерки трябва да дойде от гръцкото правителство, а не от кредиторите на страната, което би изправило Атина пред неодобрението на ядосаните й граждани. От правителството ще зависи също да се въведат непопулярни мерки като ограничаване на тегленето на пари в брой от гражданите.
„Без съдействието на гръцките власти ще е невъзможно да се въведе капиталов контрол”, казва Гунтрам Волф, който ръководи анализаторската група Bruegel в Брюксел.
От Малайзия по време на източноазиатската криза от 1998 г. до Исландия след банковия срив в страната през 2008 г. – има няколко примера, в които правителствата налагат ограничения върху банковите депозити, за да овладеят изтичането на капитали.
Според много инвеститори и политици най-свързаният пример с Гърция е само отпреди две години и се намира в непосредствена близост – Кипър през 2013 г.
„Основното предизвикателство, а именно да се ограничи отливът на депозити, би изглеждало доста сходно в двата случая”, смята Франсоа Кабау, икономист в Barclays. „Затова вероятно ограниченията в Гърция биха изглеждали сходни с тези в Кипър”.
Под натиска на европейските си партньори Никозия се съгласи на основно преструктуриране на банковия си сектор и принуди едрите вложители да приемат акции на банките в замяна на част от парите им в брой – срешу заем от 10 млрд. евро.
Мерките засегнаха сериозно обикновените граждани – с постановление на правителството кипърските банки бяха затворени за близо две седмици. Когато отвориха отново, бяха наложени строги ограничения върху вътрешните и външните плащания, включително лимит върху тегленето на пари в брой в страната от 300 евро на ден, 5 хил. евро лимит върху плащанията с кредитни карти в чужбина и изискване на разрешение от централната банка за всеки превод над 5 хил. евро.
Впоследствие обаче мерките се считат за решението, благодарение на което беше избегнат пълен срив на кипърските банки и излизане на страната от еврозоната.
Председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум припомни този случай през март, като изтъкна, че Кипър е показал как „ако една държава има голям проблем, това не означава задължително сценарий с излизане от еврозоната”.
Не всички обаче са на мнение, че „кипърското решение” може да се приложи със същия резултат в Гърция. За Кипър капиталовият контрол беше част от по-широк спасителен пакет, договер с кредиторите. Гърция все още не е постигнала подобно споразумение.
Според някои икономисти по-правдоподобно сравнение може да се направи с Аржентина през 2001 г.
Друго опасение е за способността на гръцкото правителство правилно да въведе и следи капиталовия контрол.
„За да работи капиталовият контрол, трябва да имате здрава система за мониторинг и изпълнение”, казва Фридрих Мар Балдурсон, икономист в Университета в Рейкявик в Исландия. „Ако има корпуция, системите просто не работят”.
Дори и всичко да протече успешно, няма гаранции, че капиталовият контрол може лесно да отпадне. Исландия представи плановете си за премахване на подобни мерки едва този месец – седем години след кризата си.
19:32 | 10.09.22 г.