Повдига ли ви се вече от думата „Гърция“? Много добре ви разбираме. По подобен начин вероятно се чувстват и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард. През последните два дни първо председателят на ЕК, а след това и служители на МВФ провалиха срещи с гръцката делегация, защото не виждат напредък в преговорите.
„Топката е в полето на Гърция“, заяви говорител на МВФ в четвъртък, след като представителите на фонда напуснаха шумно преговорите заради липсата на какъвто и да е напредък.
Днес се появи още един обезпокоителен сигнал. Според информация на Bild германското правителство вече се подготвя сериозно за държавен фалит на Гърция. Според медията се обсъжда възможността в подобен случай да се въведе контрол на капиталовия трансфер. Правителствените експерти в Берлин работели над плана в тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки това все още германското правителство не разполагало с конкретен план как да реагира в случай на фалит.
„И канцлерът вече знае, че времето няма да стигне, за да се спаси Гърция до 30-и юни“, цитира Bild високопоставен дипломат. Дори да се стигне до конкретно споразумение, нова спасителна програма трябва да бъде гласувана от редица парламенти, включително от германския Bundestag, а това ще отнеме време.
Ето защо членството на южната ни съседка в еврозоната повече от всякога виси на косъм. Ето кои са най-важните въпроси и отговори по темата, събрани от редакцията на Investor.bg:
Какво означава отлагането на срока на плащане, което МВФ предостави на Атина в началото на юни?
През миналия петък Гърция не успя да плати транш към МВФ от 300 млн. евро. Страната предпочете да обедини всички дължими през месеца траншове в един пакет от 1,6 млрд. евро, който трябва да се плати до края на юни. Ако дотогава получи пари от кредиторите си. МВФ се съгласи на това предложение, но според анализатори това може да е последният жест от страна на фонда.
Как изглежда графикът за плащанията?
Доста е натоварен. Споразумение трябва да има до 18-и юни, когато има среща на финансовите министри на еврозоната, защото до края на юни и редица национални парламенти трябва да дадат зелена светлина, сред които Bundestag. Именно за германския парламент се спекулира, че ще прокара трудно каквито и да е нови помощи за Гърция.
До каква степен са раздалечени позициите на кредиторите и гърците?
Доста. ЕС, ЕЦБ и МВФ са очевидно готови да смекчат изискванията си по отношение на първичния излишък. По този параметър Гърция трябваше да постигне плюс от 3 на сто през тази година, а през следващите две – от по 4,5%. Това обаче е невъзможно, тъй като след избирането на СИРИЗА страната отново попадна в рецесия. Сега вече кредиторите са готови да приемат излишък от едва 1 на сто за тази година, а след това – 2 и 3 процента. Иначе казано – някога планираното намаление на дълговете ще се случи по-късно.
Друг спорен момент е преди всичко пенсионната система. Тук Атина трябва да съкрати разходи в размер на 1% от своя брутен вътрешен продукт.
Въпреки това обаче гръцките власти отказват каквито и да е съкращения на заплати и пенсии. Освен това те настояват за преструктуриране на дълговете и инвестиционен план, за да може икономиката на страната отново да дръпне. Гръцката икономическа преса спекулира, че предложенията на Атина ще вкарат в хазната 1,8 млрд. евро. Но предложенията на кредиторите предвиждат тази сума да е в размер на 3 млрд. евро.
Замислят ли се нови трикове, за да се задържи някакси Гърция в еврозоната?
Вероятно. Почти 11 млрд. евро, които засега бяха предвидени за преструктуриране на изпаднали в затруднение гръцки банки, могат да бъдат предоставени за плащане на дълговете. Защото през юни има доста траншове.
До каква степен кредиторите могат да отстъпват пред Атина?
Не още много. МВФ показва, че е доста гъвкав при някои решения, но по отношение на евентуален бъдещ трети пакет с помощи няма да участва. Все повече страни от еврозоната междувременно също започват да се противопоставят на постоянните отстъпки пред гърците. По-бедни държави, като Словения например. А другите изпаднали в криза страни се питат защо са спазвали правилата, които очевидно за други не са толкова стриктни.
Как реагират самите гърци?
Спестяванията в гръцките банки са се свили от април насам от 160 млрд. евро до 120 млрд. евро. Обемът на харчените в Гърция банкноти според Economist само през тази година обаче е набъбнал с над 10 млрд. евро. Гърците предпочитат да харчат сега, преди средствата им в евро в банките да се превърнат в безсмислени драхми. Освен това се покачва и отливът на капитали, което може да се разчете в техническия анализ чрез т. нар. салда на Target-2 на гръцката централна банка. Според Barclays задълженията ѝ към евросистемата нарастват от април насам от 160 млрд. до 220 млрд. евро.
Как реагира пазарът на облигации?
Учудващо спокойно. Дву- и четиригодишните облигации на Гърция, чиято доходност през тази година вече доста нарасна, са стабилни в петък. Доходността не расте засега. И застраховките в случай на фалит не се покачват драматично.
Ще падне ли Ципрас от власт?
Напълно е възможно. По думите на заместник-министъра за социалната сигурност Димитрис Стратулис гръцкото правителство може да свика предсрочни избори, ако кредиторите не смекчат изискванията си. „Кредиторите искат да наложат тежки и строги мерки“, заяви Стратулис, известен с твърдата си позиция. „Ако те не се откажат от пресирането, правителството ще трябва да намери алтернативни методи. Избори“.
Редица анализатори са на мнение, че дори ако Ципрас се споразумее с кредиторите, в резултат той ще трябва да представи договорката за гласуване в парламента в Атина. А ако получи гласове от други партии, за да си осигури мнозинството, това ще раздели коалцията.
Ако бъде избегнат Grexit (излизане на Гърция от еврозоната) сега, ще плащат ли вече само европейците?
Така изглежда. Тогава европейците ще разполагат с повече свобода без строгия МВФ, който се опира на правилата, важащи за всички членове. Трети спасителен пакет би могъл да бъде в размер на 50 до 80 млрд. евро, показват изчисленията.
Ще се стигне ли до "подстригване" на дълга, т.е. частичен отказ от дълга?
Да, както и да се нарича тази стъпка. Независимо дали става дума за подстрижка, или за отлагане на плащанията в далечно бъдеще.
Задълженията на страната са толкова високи спрямо икономическото ѝ постижение, че тя няма да може да изплати реалния си дълг и след 100 години. Неслучайно финансовият министър Янис Варуфакис заговори за въвеждането на „вечни облигации“ - един вид „постоянни, безсрочни или вечни облигации“, които ще заменят боновете, които държи в момента ЕЦБ. Това на практика би значило, че страната може и никога да не плати тези дължими суми, което би значело опрощаване на част от дълга.
Какво би означавал един Grexit за капиталовите пазари?
Много експерти не очакват сериозни последици, но това е спорно. UBS например даде конкретни изчисления още през пролетта. Капиталовият пазар на Италия би се свил с една пета, този на Испания – с една четвърт, а световният индекс – с една десета. Европейският банков индекс би могъл да се срине с 30 на сто. Най-малко би била засегната Азия.
Новините за Гърция може да следите тук