„Не сме представяли нов текст с предложения за реформи, а обсъждаме подобрени предложения въз основата на вече представения план от 47 страници“, посочи днес гръцки правителствен източник, цитиран от AFP.
Той поясни това, след като европейски източник съобщи по-рано днес, че Гърция е представила на кредиторите си от ЕС и МВФ контрапредложение за реформи, в опит да бъде постигнато споразумение за възобновяване на финансирането на страната, чиято хазна е почти празна.
Правителството в Атина не потвърди тази информация. В момента институциите разглеждат контрапредложението на Гърция, получено тази сутрин, допълни европейският източник, без да уточнява какво е съдържанието на документа.
Двама пратеници на гръцкия премиер Алексис Ципрас, единият от които ръководителят на гръцкия преговорен екип Евклидис Цакалотос, бяха вчера в Брюксел, за да направят оценка на възможностите за маневриране предвид евентуално споразумение с кредиторите. Те разговаряха с европейския комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси, според източник, свързан с преговорите.
Гърция, която чака отпускането на 7,2 милиарда евро от последния транш на спасителната програма в замяна на тежки реформи, има много малко време за преговори преди хазната й да се опразни напълно.
Досега правителството на радикалната левица е представило предложение за споразумение от 47 страници, съдържащо много отстъпки от предизборните си ангажименти, най-вече във финансов и бюджетен план.
Според европейски източник полученото днес в Брюксел контрапредложение се отнася по-специално за изкупуването от Атина на гръцки облигации, притежавани от Европейската централна банка (ЕЦБ) - идея, подкрепяна отдавна от гръцкия министър на финансите Янис Варуфакис.
В рамките на помощ за най-засегнатите от дълговата криза страни ЕЦБ реши през 2010 г. да купи гръцки държавни облигации с номинална стойност 27 милиарда евро.
Според Варуфакис тези облигации създават двоен проблем за гръцките финанси: от една страна падежът на част от тях през лятото (гръцката държава трябва да върне през юли и август 6,7 милиарда евро на ЕЦБ) създава голяма бюджетна дупка. От друга страна притежаването им от ЕЦБ пречи на Атина да участва в мащабната програма за изкупуване на дългове (количествени улеснения - QE) на ЕЦБ, обясни гръцкият финансов министър през май. Според него решението би било в заем от фонда за подкрепа на еврозоната за Гърция при ниска лихва от 1,5 на сто, за да може страната да си изкупи обратно облигациите от ЕЦБ и така да се улесни завръщането й на дълговите пазари.
Според спекулации в гръцките медии в новото предложение правителството предлага да бъде ревизиран нагоре първичният бюджетен излишък за тази и следващата година, а една от ставките на ДДС да бъде вдигната от 11 на 12 на сто.
Атина не приема предложението на институциите за ДДС от 23 на сто за електрическата енергия. За пазара на труда гръцката страна предлага предмет на обсъжданията с кредиторите да бъде единствено премахването на ранните пенсионирания, а също да бъде вдигнат таванът на лихвените облигации и на помощта, оказвана по линия на Европейския стабилизационен механизъм през юли и август. Междувременно Wall Street Journal писа, че през миналата седмица международните кредитори на Гърция са предложили да удължат спасителния план за страната до края на март 2016 г. в замяна на намаления на пенсиите, увеличаване на данъците и други политически стъпки от страна на Атина. Изданието се позовава на свой неназован източник.
Въпреки това обаче имало несъгласие за свързаните с удължаването условия, както и по въпроса какво би станало след края на март, става ясно от източници от преговорния екип. Именно тези неясноти са попречили този план да бъде вече официално представен. Възможно е самият план дори да не бъде приет, пише още WSJ.
За подобен вариант преди седмици писа и германският икономически всекидневник Handelslbatt. ЕЦБ и ЕФФС възнамеряват да продължат да подкрепят Гърция дори страната да изпадне в евентуална невъзможност да обслужва заемите си, писа Handelsblatt. В материала, озаглавен "Спасяване на всяка цена", влиятелното издание се позовава на европейски източници, според които Гърция можела да се надява на по-нататъшна подкрепа от страна на европейците дори след евентуален фалит на страната.
По-рано днес Гърция заяви нова готовност за компромис по преговорите за задълженията й. Атина трябва да постигне сделка до края на месеца, когато спасителният план изтича и страната може да обяви фалит по дълга си.
Още коментари от Янис Варуфакис гледайте във видеото на Bulgaria ON AIR
01:17 | 09.09.22 г.