IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Гърция и кредиторите отново на кръстопът

Гръцкият премиер Алексис Ципрас е напът да загуби най-значимия "адвокат" на страната си - Жан-Клод Юнкер

08:31 | 08.06.15 г. 39
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Гръцкият премиер не присъства на масата на преговорите на срещата на върха на Г7 в Германия, но въпреки това е в устите на мнозина. Нерешената дългова криза се отразява негативно на срещата на най-могъщите индустриални нации в света в Двореца Елмау. До каква степен е така, стана ясно още в началото на същинската среща, предава DPA.

Жан-Клод Юнкер свика пресконференция в двореца в неделя сутринта. До този момент председателят на Европейската Комисия бе този, който показваше най-голямо разбиране към гръцкия Гърция премиер Ципрас. Но сега изглежда, че дори Юнкер започва да губи търпение. Люксембургският политик изглежда изнервен, а части от неговите бележки напомнят на ядосана реч. Ципрас очевидно е отчужден може би и от най-важния си адвокат в Брюксел.

Но има защо Юнкер да е ядосан. Отчаяно кредиторите търсиха през миналата седмица решение в драмата с гръцкия дълг. Ако кредиторите не платят последния транш от помощта в края на юни, Гърция е сериозно заплашена от изпадане в несъстоятелност - с непредвидими  последици за страната и за Европа. Но останалите 7,2 млрд. евро ще бъдат изплатени на Атина само когато Гърция се ангажира с нова програма за реформи. От друга страна, правителството в Атина не е склонно да приеме такова предложение на кредиторите.

До средата на седмицата кредиторите се надяваха на скорошно постигане на споразумение с Гърция. Юнкер представи в сряда на Ципрас в Брюксел компромисен документ от пет страници с икономически мерки, включващи увеличение на ДДС и орязване на заплатите и пенсиите на държавните служители. Ципрас не бе много ентусиазиран. Но и двете страни са разделени в предложенията и възнамеряваха преди събота да се срещнат отново. Въпреки това не се стигна до подобна среща. Ципрас отхвърли компромисното предложение на кредиторите, като в петък пред гръцкия парламент го нарече "абсурдно". Ципрас определи предложението като "безразсъдно" и каза, че Атина не може да го приеме.

И сякаш, за да е сигурен напълно, че провокативното му послание ще пристигне в Елмау, в петък Ципрас посегна към телефона и се обади на руския президент Владимир Путин, чиято страна бе изключена от върха на Г7 заради кризата в Украйна.

Късно в неделя председателят на ЕК заяви, че кредиторите на Гърция не са й поставили ултиматум с отправеното миналата седмица предложение. Юнкер направи изказването преди срещата на върха на Г-7 в Германия, след като гръцкият министър-председател Алексис Ципрас заяви в петък, че предложенията на кредиторите за сделка за дълга на Гърция са "неприятна изненада".

Юнкер съобщи, че Гърция все още не е представила на европейските институции предложенията си за реформи и за отношенията с кредиторите.

"Очаквах да получа предложенията на гръцкото правителство до четвъртък, но те така и не се появиха - нито в четвъртък, нито в петък, нито в събота. Надявам се да видя тези предложения в най-скоро време, за да ги обсъдя с премиера на Гърция по време на срещата на върха ЕС-Латинска Америка на 10 юни в Брюксел", каза Юнкер. Според Юнкер предложението дава ясно да се разбере, че има място за преговори. Той каза, че Ципрас представя предложението на институциите (Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка) като ултиматум - или това, или нищо. По думите му обаче случаят не е такъв. 

Междувременно и гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че страната е твърдо решена да отхвърли последните предложения на Европейския съюз, целящи да бъде избегнат дефолт на страната. „Това беше агресивен жест, целящ да тероризира  правителството, но без да разбере, че това гръцко правителство не може да бъде тероризирано", каза Варуфакис пред вестник Proto Thema.  Той добави, че "документът, представен на премиера, граничи с обидата".

„Нуждаем се от реформи, преструктуриране на дълга и инвестиции, ако не получим тези три елемент заедно, няма да подпишем", предупреди още министърът на финансите.

Малко по-късно в постинг в блога си гръцкият финансов министър призова германския канцлер Ангела Меркел за "слово на надеждата" като това, което Германия получава в края на Втората световна война, което да покаже на Гърция, че Европа е готова да прекрати исканията си за строги икономии.

Варуфакис сравни в своя блог ситуацията в Гърция с тази в следвоенна Германия, когато бившият държавен секретар на САЩ Джеймс Бърнс произнася историческа реч през 1946 г. Речта в Щутгарт бележи отказ от политиката на наказване на Германия, подкрепяна от победилите я държави, и предлага на германския народ перспектива за растеж и възстановяване, припомня Варуфакис.

"Седем години по-късно, моята страна, Гърция, се нуждае от такава възможност", заяви гръцкият финансов министър. "По-големи икономии се изискват от една икономика, поставена вече на колене, благодарение на най-тежката доза икономически мерки, които една страна в мирно време някога е била принудена да понесе", посочва още Варуфакис.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:41 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

9
rate up comment 3 rate down comment 4
Атанасио
преди 9 години
когато САЩ имаше 10% дефицит колко беше лихвата нали не вярваш ,че ''невидимата ръка'' регулира ?! Темата за фиатните пари е голяма в смисъл защо държавите не взимат пари от държ.монетарни банки и защо ЕЦБ не изкупува ДЦК както ФЕД Елън Браун,САЩ -Президент на Публичния Банков Институт добре обяснява за държ.банки ,че може да създават пари по същият начин - http://***.courtfool.info/bg_A_tale_of_two_monetary_systems.htmАз говоря за принципа а ,че Гърция малко прекали е отделна тема Обяснил съм - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 32 rate down comment 0
dr.5rov
преди 9 години
Тази сутрин споменаха за изказване на френски министър, че ще е трагедия ако Гърция излезе от ЕЗ, но не и за другите държави. После добавя нещо важно - че дълговете на гърците (вече) са към европейските данъкоплатци. Ерго банките, които даваха заемите, вече са изчистили тези дългове и са ги прехвърлили към разните европейски фондове, т.е. към правителствата на държавите и от там към данъкоплатците от тези държави. Така че въпросът е дали европейските граждани ще платят сметката на гърците.А както и да го погледнем това ни засяга и нас, ако не пряко то косвено. Така че, когато говорим за Гърция и кредиторите, трябва да разбираме Гърция и хората от евросъюза. Готови ли сме да платим сметката им?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 28 rate down comment 3
rover
преди 9 години
Кредиторите се инатят, защото става дума не само за опрощаване на много пари, а за това, че гърците искат да продължават да са на европейска издръжка. Сигурен съм, че това няма как да продължава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 12 rate down comment 18
SS-23
преди 9 години
Междувременно и гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че страната е твърдо решена да отхвърли последните предложения на Европейския съюз, целящи да бъде избегнат дефолт на страната. Това беше агресивен жест, целящ да тероризира правителството, но без да разбере, че това гръцко правителство не може да бъде тероризирано", каза Варуфакис пред вестник Proto Thema. Той добави, че "документът, представен на премиера, граничи с обидата".------Хех... Многократно съм казвал - когато даваш заем, вноската по който е такава, че остатъка от дохода не позволява на длъжника да живее, не само длъжника умира, ами и кредитора му! И гърците прекрасно го знаят това и си играят картите перфектно! --п.п. що се инатят тия "чуждестранни инвеститори", не мога да разбера ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 21 rate down comment 1
Pivoley
преди 9 години
Т.е., България с дълг под 30% от БВП плаща между 2% и 3% лихва за дълга си, а твърдиш, че Гърция трябвало да плаща 0.2% лихва за 6 пъти по-голям дълг (като дял от БВП). Ми аз предлагам тогава и ние да почнем да правим по 10% бюджетни дефицити годишно и после и ние ще ревем за 0.2% лихва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 29 rate down comment 1
Pivoley
преди 9 години
Т.е., България с дълг под 30% от БВП плаща между 2% и 3% лихва за дълга си, а твърдиш, че Гърция трябвало да плаща 0.2% лихва за 6 пъти по-голям дълг (като дял от БВП). Ми аз предлагам тогава и ние да почнем да правим по 10% бюджетни дефицити годишно и после и ние ще ревем за 0.2% лихва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 4 rate down comment 19
Атанасио
преди 9 години
Иначе пари има защото сенчестата икономика е голяма тоест парите за инвестиции ще дойдат от осветляване на икономиката а не за лихви по дълга и затова искат преструктуриране с фиксирана лихва до 0,2% Гърция няма да отстъпи и няма как да ги изгонят от еврозоната
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 3 rate down comment 6
Атанасио
преди 9 години
Ей ,опасни са тези гърци и така става като са изтеглели влогове равни на 80% от БВП Ина
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 4
Атанасио
преди 9 години
Ей ,опасни са тези гърци и така става като са изтеглели влогове равни на 80% от БВП Ина
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още