Гърция и кредиторите отново на кръстопът

Гръцкият премиер не присъства на масата на преговорите на срещата на върха на Г7 в Германия, но въпреки това е в устите на мнозина. Нерешената дългова криза се отразява негативно на срещата на най-могъщите индустриални нации в света в Двореца Елмау. До каква степен е така, стана ясно още в началото на същинската среща, предава DPA.

Жан-Клод Юнкер свика пресконференция в двореца в неделя сутринта. До този момент председателят на Европейската Комисия бе този, който показваше най-голямо разбиране към гръцкия Гърция премиер Ципрас. Но сега изглежда, че дори Юнкер започва да губи търпение. Люксембургският политик изглежда изнервен, а части от неговите бележки напомнят на ядосана реч. Ципрас очевидно е отчужден може би и от най-важния си адвокат в Брюксел.

Но има защо Юнкер да е ядосан. Отчаяно кредиторите търсиха през миналата седмица решение в драмата с гръцкия дълг. Ако кредиторите не платят последния транш от помощта в края на юни, Гърция е сериозно заплашена от изпадане в несъстоятелност - с непредвидими  последици за страната и за Европа. Но останалите 7,2 млрд. евро ще бъдат изплатени на Атина само когато Гърция се ангажира с нова програма за реформи. От друга страна, правителството в Атина не е склонно да приеме такова предложение на кредиторите.

До средата на седмицата кредиторите се надяваха на скорошно постигане на споразумение с Гърция. Юнкер представи в сряда на Ципрас в Брюксел компромисен документ от пет страници с икономически мерки, включващи увеличение на ДДС и орязване на заплатите и пенсиите на държавните служители. Ципрас не бе много ентусиазиран. Но и двете страни са разделени в предложенията и възнамеряваха преди събота да се срещнат отново. Въпреки това не се стигна до подобна среща. Ципрас отхвърли компромисното предложение на кредиторите, като в петък пред гръцкия парламент го нарече "абсурдно". Ципрас определи предложението като "безразсъдно" и каза, че Атина не може да го приеме.

И сякаш, за да е сигурен напълно, че провокативното му послание ще пристигне в Елмау, в петък Ципрас посегна към телефона и се обади на руския президент Владимир Путин, чиято страна бе изключена от върха на Г7 заради кризата в Украйна.

Късно в неделя председателят на ЕК заяви, че кредиторите на Гърция не са й поставили ултиматум с отправеното миналата седмица предложение. Юнкер направи изказването преди срещата на върха на Г-7 в Германия, след като гръцкият министър-председател Алексис Ципрас заяви в петък, че предложенията на кредиторите за сделка за дълга на Гърция са "неприятна изненада". Юнкер съобщи, че Гърция все още не е представила на европейските институции предложенията си за реформи и за отношенията с кредиторите. "Очаквах да получа предложенията на гръцкото правителство до четвъртък, но те така и не се появиха - нито в четвъртък, нито в петък, нито в събота. Надявам се да видя тези предложения в най-скоро време, за да ги обсъдя с премиера на Гърция по време на срещата на върха ЕС-Латинска Америка на 10 юни в Брюксел", каза Юнкер. Според Юнкер предложението дава ясно да се разбере, че има място за преговори. Той каза, че Ципрас представя предложението на институциите (Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка) като ултиматум - или това, или нищо. По думите му обаче случаят не е такъв.  Междувременно и гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че страната е твърдо решена да отхвърли последните предложения на Европейския съюз, целящи да бъде избегнат дефолт на страната. „Това беше агресивен жест, целящ да тероризира  правителството, но без да разбере, че това гръцко правителство не може да бъде тероризирано", каза Варуфакис пред вестник Proto Thema.  Той добави, че "документът, представен на премиера, граничи с обидата".

„Нуждаем се от реформи, преструктуриране на дълга и инвестиции, ако не получим тези три елемент заедно, няма да подпишем", предупреди още министърът на финансите.

Малко по-късно в постинг в блога си гръцкият финансов министър призова германския канцлер Ангела Меркел за "слово на надеждата" като това, което Германия получава в края на Втората световна война, което да покаже на Гърция, че Европа е готова да прекрати исканията си за строги икономии.

Варуфакис сравни в своя блог ситуацията в Гърция с тази в следвоенна Германия, когато бившият държавен секретар на САЩ Джеймс Бърнс произнася историческа реч през 1946 г. Речта в Щутгарт бележи отказ от политиката на наказване на Германия, подкрепяна от победилите я държави, и предлага на германския народ перспектива за растеж и възстановяване, припомня Варуфакис.

"Седем години по-късно, моята страна, Гърция, се нуждае от такава възможност", заяви гръцкият финансов министър. "По-големи икономии се изискват от една икономика, поставена вече на колене, благодарение на най-тежката доза икономически мерки, които една страна в мирно време някога е била принудена да понесе", посочва още Варуфакис.

Α.Σαμαράς, Ιουν 2011: «Για εμένα, η λέξη αναδιάρθρωση είναι απαγορευμένη» Όπως & για τους Παπανδρέου-Παπακωνσταντίνου http://t.co/kbzR8s2YaQ