Гърция може да получи още 11 млрд. евро от Европа

Европейските партньори са обещали евентуална допълнителна финансова помощ на гръцкото правителство в случай, че се стигне до споразумение в дълговия спор. Очаква се 10,9 млрд. евро, които са били предвидени за рекапитализация на банките, да се преразпределят, пише в утрешното си издание германският икономически всекидневник Handelsblatt, позовавайки се на източници от преговорните екипи.

В такъв случай Атина може да използва парите, за да погаси задълженията си през лятото към Европейската централна банка (EЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Условието за това е кабинетът на Алексис Ципрас да сключи навреме споразумение с МВФ, ЕЦБ и ЕС за плана за реформи.

За да се преобразуват тези пари и да бъдат изплатени през лятото, текущата втора спасителна програма трябва да бъде отново удължена. Тя изтича в края на юни. Според кредиторите подобно удължаване ще е нужно, защото с оставащите 7,2 млрд. евро „Гърция няма да стигне далече“. Част от парите ще са нужни за изплащането на 1,6 млрд. евро, които Атина дължи през юни на МВФ. През юли и август Гърция ще трябва да плати още 6,7 млрд. евро за държавни облигации, които са собственост на ЕЦБ. През септември отново идват траншове към МВФ.

Няма време през юни да бъде сформирана трета спасителна програма, твърдят запознати. Затова единствената възможност, която остава, за да може на Атина да бъдат предоставени нови спешни заеми, е тези пари за банките да бъдат преобразувани, а програмата да бъде удължена. Въпреки това обаче планът все още среща съпротивата на някои членки на ЕС, пише още Handelsblatt. 

Междувременно днес ръководителят на Еврогрупата Йерун Диселблум предупреди пред Ройтерс, че ако Гърция отхвърли прекалено много реформи, ще бъде невъзможно да се балансира бюджетът, а това ще направи невъзможно постигането на споразумение с кредиторите. 

По думите му все още се обсъждат пенсионните промени. Различията в преговорите с Гърция все още са много големи, макар че кръгът на разногласията се стеснява, изтъкна Диселблум. Той допълни, че се очаква до няколко дни Атина да предложи алтернативи. 

Безработицата в Гърция –най-високата в Европа, бе 25,6% през март, като отбеляза лек спад на годишна база и е остана непроменена спрямо предходния месец, съобщи междувременно AFP, като се позовава на гръцката статистическа служба. 

През март 2014 г. безработицата бе 26,9%а. Безработицата, която рязко скочи от началото на кризата през 2009 г., достигна рекорд през септември 2013 г. - 28%, а от края на 2013 г. започна бавно да спада. От активно население от близо 4,8 млн. души броят на безработните достига 1,2 млн. според гръцката статистическа служба.

Почти всеки един от двама младежи на възраст под 25 години е без работа (49,7%), което обаче представлява значителен спад за период от една година (59,4% през март 2014 г.). Както в началото на всеки туристически сезон, нивото на безработица се очаква да спадне още през следващите месеци.

Жените остават по-силно засегнати от безработицата - 29,3% не са заети на фона на 22,7% за мъжете. Най-засегнатите от безработицата райони на страната са Епир (Северозападна Гърция) с 27,2% и Тесалия (Централна Гърция) с 26,9%.

Борбата срещу безработицата е едно от основните предизвикателства на правителството на радикалната левица СИРИЗА, което е на власт от края на януари. След шест години на дълбока рецесия и политика на много строги икономии Гърция се върна към икономически растеж през 2014 г., но през четвъртото тримесечие на годината отново бе регистриран спад на БВП, а през първото тримесечие на 2015 г. бе потвърдено повторно навлизане в рецесия.

Правителството, което води преговори с международните кредитори за смекчаване на мерките за оздравяване на държавните финанси, предвижда ниво на безработица от 23,4% през 2015 г. на фона на 22,6%, заложени в бюджета.

Всичко за дълговете на Гърция четете тук