Европейските кредитори трябва да изискат много по-сериозни и строги реформи от Атина, защото в противен случай ще са изправени пред тежки финансови загуби.
„Ако поради липсата на политики за реформи икономическият растеж се окаже с един процентен пункт годишно по-нисък от очакваната на Тройката, а бюджетният излишък преди приспадане на лихвите по дълга бъде 1,5% на година – с над три процентни пункта по-нисък от прогнозата, то тогава европейците ще трябва да се откажат от значителна част от своите искания към Атина - най-малкото, ако Международният валутен фонд (МВФ) участва и в бъдеще в гръцкия спасителен план", твърдят източници от Брюксел пред германския Welt am Sonntag.
С удължаване на падежите и по-ниски лихви за кредита към Гърция няма да се постигне нищо, ще трябва да има ново подстригване на дълга.
В продължение на седмици дебатът изглежда по един и същи начин. Гърците настояват за възможно по-меко решение на спора за дълга. Малки отстъпки от Атина, но още милиарди евро в помощ за страната. Според различни сведенията Европейската комисия не е против подобно решение. Но международният валутен фонд (МВФ) и германският министър на финансите Волфганг Шойбле се противопоставят на такова разрешение. А германският канцлер Ангела Меркел иска преди всичко някакво решение. Гърция е от прекалено голямо стратегическо значение, за да бъде оставена да напусне еврозоната, смята тя.
Но нещата не са толкова прости, за което вина има и самата Меркел, пише още Welt am Sonntag. Именно тя, въпреки съветите на своя финансов министър, настояваше за изричното участие на МВФ в спасението на Гърция, като предпоставка и за участието на самата Германия. Сега обаче фондът твърди, че не е готов на никакви компромиси.
За МВФ възможната сделка е една – гърците ще изпълнят до голяма степен всички изисквания към втория план за реформи: пенсионна реформа, намаляване на заплатите в обществения сектор, хармонизиране на данъчното законодателство, край на данъчните измами - това са основните точки. И тогава може да получат последния транш.
Ако сделката се различава от тези изисквания, фондът ще преразгледа своите предположения за икономическия растеж и правителствените приходи. А след това и дългът ще се повиши, Атина ще има нужда от допълнителна помощ, за да запълни новите дупки. Някой ще трябва да плати. МВФ твърди в продължение на месеци, че именно европейците са онези, които следва да се откажат от голяма част от вземанията си.
А това се посреща особено болезнено от Берлин. Защото Меркел не предвиждаше подобно нещо да се случи в нейния мандат. В политически аспект тя вероятно ще може да посредничи за това Атина да получи допълнително време за погасяване на дълга. И за понижаване на лихвите, което по същество де факто също е подстригване на дълга.
Но истинско отписване на част от задълженията едва ли ще може да бъде договорено. Въпреки това според експерти до него ще се стигне неизбежно, ако гръцката икономика поради липса на реформи отчете дори и само с един процентен пункт по-нисък ръст и значително по-нисък бюджетен излишък.
„Ако годишният ръст е с един процентен пункт по-нисък, а първичният излишък изостане с три пункта зад целите, за пет години ще се натрупа загубата от почти 40 милиарда евро", твърди Кристиан Шулц от Berenberg Bank. Брюкселският мозъчен тръст Bruegel приема, че с удължаване на падежите и по-ниски лихви тежестта на дълга може да бъде намалена само с 32 млрд. евро.
Дупката, която вероятно ще се отвори тук, ще може да се финансира само от публичен отказ от вземания. За първи път ще се наложи и трансфер на „истински пари“ от федералната хазна вместо само гаранции, а това е истински кошмар за Меркел.
Но на практика няма друг сценарий, ако канцлерът иска да запази МВФ в Тройката, както и Гърция – в еврозоната. Защото най-големите страни имат и още един проблем. Те обтегнаха изключително много правилата на МВФ в случая с Гърция. Една малка страна получава твърде големи заеми. Сега фондът няма друг избор, освен поне да се придържа към своите изисквания.
"Ако правилата на МВФ бъдат нарушени, то доверието към самия Фонд ще бъде накърнено", казва професор Аксел Дреер от университета в Хайделберг. „За него ще става все по-трудно да настоява в други подобни случаи за спазване на споразумения". А това може да вкара развиващите се и нововъзникващите икономики в ръцете на китайците, които през 2014 г. заедно с останалите страни от БРИКС основаха едно "мини-МВФ".
А това не е добра перспектива – заради Гърция Западът да загуби влияние в останалия свят. И заради Гърция да се рискува доверието на гласоподавателите. И заради Гърция да се заложи на карта цялото канцлерство, ако Меркел предложи на собствената си фракция отпускане на нови помощи без истински реформи в замяна. Канцлерът се нужда от сделка, при която да запази лицето си, а Алексис Ципрас все пак да получи глътка въздух.