45-годишният премиер на Сърбия Александър Вучич има репутацията на човек, който умело комбинира мускулите с мозъка, пише в анализ The Wall Street Journal.
Студент по право, когато бивша Югославия започна да се разпада преди четвърт век, тогавашният ревностен сръбски националист Вучич учи усилено през седмицата, постигайки високи резултати в образованието. В събота и неделя пък той следва любимия си футболен отбор Цървена звезда в цялата страна, изправяйки се в тежки битки с фенове на най-големите хърватски, босненски и други несръбски отбори.
Александър Вучич признава, че е прекарал няколко нощи от младостта си в арестите в Загреб, Сплит и Сараево, но настоява, че е принципен борец.
"Никога не съм се нахвърлял на безпомощен човек, когато е бил на земята", каза той в интервю тази седмица в навечерието на първото си пътуване през следващия месец във Вашингтон като министър-председател. "Винаги съм искал да участвам в честни битки".
Една година след встъпването си в длъжност Вучич е замесен в битки от друг вид. В опит да приближи страната си към членство в Европейския съюз, той започна програма за икономии в момент на икономически стрес, залагайки на икономически и политически реформи с една цел – да впечатли Брюксел. Освен това Сърбия постепенно нормализира отношенията си с Косово, бившата провинция, чиято независимост Белград отказва да признае от 2008 г. насам.
Ако успее с плана си, Вучич може да зададе курса на Сърбия в следващите няколко десетилетия. Историята му обаче повдигна опасения както сред чужди правителства, така и сред сръбските скептици. Като високопоставена фигура в радикалната партия на Сърбия, той бе министър по времето на бившия сръбски лидер Слободан Милошевич. В тази връзка Вучич вече бе изправен пред критики, че не е загърбил старите авторитарни инстинкти и че се опитва да задуши политическата и медийната опозиция.
Във Вашингтон той ще се срещне с вицепрезидента Джо Байдън и с други високопоставени фигури, виждайки пътуването като шанс да убеди САЩ да помогнат на Сърбия в кандидатурата ѝ за ЕС. Поддържайки баланс, президентът на Сърбия Томислав Николич планира да бъде в Москва в петък, за да се присъедини към военния парад редом с руския президент Владимир Путин, за да отбележат заедно 70 години от капитулацията на Германия и фактическия край на Втората световна война. Сръбски войски също ще се присъединят към шествието.
Вучич, който е известен с привидното си спокойствие и липса на емоционалност, каза още в интервюто, че миналите ми грешки и промяната в него са част от това, което му е спечелило широка подкрепа сред сънародниците. Той вярва, че много избиратели са се идентифицирани с неговото дълго политическо пътуване от периферията.
По думите му събитията в Сърбия през 90-те години са били своеобразен урок, че конфликтите и убийствата, при които загинаха над 100 хил. души в крайна сметка са отслабили Сърбия, правейки я нестабилна и изолирана.
"Аз видях последствията" от тези действия. "Знам как този вид разум функционира. Помня себе си отпреди 20 години... Ние трябва да запазим мира. Нова грешка ще означава, че ще загубим всичко".
ЕС започна официално преговори с Белград за присъединяване през януари 2014 г. като награда за споразумението в предходната година между Сърбия и Косово, застъпвайки се за нормализиране на положението на сръбското малцинство в Северно Косово.
Но напредъкът с ЕС е бавен. Германия е предпазлива, а блокът все още не е отворил нито една от 35-те предприсъединителни глави, на които Сърбия трябва да отговори, за да се присъедини към клуба. Вучич заяви, че се надява това да се промени от септември, но официални представители на ЕС предупреждават, че подобна заявка изглежда амбициозна.
"Няма връщане назад", отбеляза сръбският премиер относно кандидатурата за членство в ЕС. "Имам моите разочарования – лични и политически, по отношение на ЕС... Но моята работа е да се грижа за стратегически важните въпроси, свързани с тази страна".
Посланието Александър Вучич представи не само пред западни представители. Когато Путин посети Белград през октомври миналата година, сръбският министър-председател заяви на пресконференция с руския лидер, че Белград "не се отказва" от кандидатурата му за членство в Евросъюза.
"Аз не лъжа никого", каза Вучич тази седмица. "Нямам различни послания към Москва, Вашингтон и Брюксел".
По отношение на Косово Александър Вучич настръхна от това, което определи като "шега" от страна на правителството в Прищина – да се дадат на местното сръбско малцинство само формални правомощия. Това би могло да доведе до значителна промяна от страна на Белград, който обмисля промени в Конституцията до края на 2017 г. Планираните към момента поправки вероятно ще включват премахване на текст, който гласи, че Косово е част от Сърбия.
"Ние трябва да бъдем много честни с нашите хора" за различните варианти. "И народът на Сърбия трябва да каже окончателната си дума", изтъкна премиерът.
На вътрешнополитическия фронт Вучич е изправен пред редица предизвикателства. Правителството се размина с преструктуриране на губещите или неефективните държавни предприятия. Корупцията и политическата намеса в съдебната система пък остават широко разпространени, твърдят дипломати.
И все пак най-големите притеснения са свързани с това, което някои виждат като ходове по задушаване на опозицията от страна на правителството. Независими журналисти твърдят, че кабинетът на Вучич се отнася към критиците като държавни врагове, използвайки жълтата преса за цинични кампании срещу опоненти.
"Ние бавно, бавно се плъзгаме към нелибералните демократични практики", казва Ядранка Йелинчич, директор на Фондация "Отворено общество" в Сърбия.
Въпреки всичко Александър Вучич изтъкна, че няма намерение да прекара дълги години във висшия ешалон на сръбската политика за разлика от други лидери в региона. Той се съмнява, че ще се задържи на висок пост след началото на следващото десетилетие, когато се надява кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС вече да е успяла.
Той отхвърли обвинението, че е от типа хора, които не търпят чужди мнения. "Мога да приема всяка дума от критиците".