The Economist: Най-лошото за Русия предстои

След спада на цената на петрола и санкциите на Запада приходите от износ на Русия се сринаха. Притеснените инвеститори изтеглиха от страната 150 млрд. долара. В резултат рублата изгуби половината от стойността си спрямо долара, пише в свой анализ The Economist, цитиран от БТА.

През последните няколко месеца обаче руската валута се оттласна от дъното. Руските облигации и акции също се възстановиха. Руската централна банка намалява основните лихвени равнища - немислима перспектива само  преди няколко месеца. На 30 април тя понижи основната си лихва от 14% на 12,5%. Всичко това, според някои наблюдатели, е доказателство, че инвеститорите гледат прекалено песимистично на руската икономика, допълва икономическото издание.

От началото на годината цените на петрола леко се повишиха. Това е добре за една икономика, в която петролът представлява половината от износа. По-евтината рубла също подкрепи износа. Подписаното през февруари ново споразумение за прекратяване на подкрепяните от Русия сепаратистки вълнения в Украйна също поуспокои инвеститорите. 

Въпреки това укрепването на рублата е загадка, тъй като в много отношения руската икономика изглежда по-зле, отколкото през декември.

Инфлацията, достигнала равнище от 16,5 %, е с 5,6 процентни пункта по-висока. Такъв скок обикновено би трябвало да  предизвика обезценяване. Реалните цени бързо спадат. Валутните резерви на руската централна банка са намалели с около 30% досега тази година и със 130 млрд. долара в сравнение с  миналата година по това време.

Според Международния валутен фонд (МВФ) руската икономика ще се свие с 4% през 2015 година - и това е сравнително оптимистична прогноза. Икономическите показатели не могат да обяснят укрепването на рублата, но поведението на руската централна банка може би може да хвърли светлина по въпроса.

Миналата година, когато рублата  се срина, институцията започна програма на стойност 50 милиарда долара за отпускане на кредити в долари на компании при изгодна лихва. 

Това беше особено полезно през декември, когато руските компании бяха изправени пред покриването на един куп вноски. Тази година руските компании, които вече са с по-малки чуждестранни задължения за изплащане, използваха евтините долари да  инвестират в руски активи с много по-голяма доходност, посочва Тимоти Еш от Standard Bank. Резултатът бе укрепване на рублата и на други руски активи, пише още The Economist.

На 20 април обаче руската централна банка сложи край на тази инвестиционна стратегия наричана "carry trade", като направи заемите по-скъпи, спирайки обезценяването на рублата.

Какво следва за колебливата валута? Нещата не изглеждат  добре - руските компании все още имат външен дълг на стойност  около 100 млрд. долара с падеж тази година. Тъй като рублата остава слаба, а техните валутни резерви намаляват, покриването на кредитите може да бъде трудно.

Анализатори от консултантската компания Capital Economics са на мнение, че руската държава отново ще трябва да помогне. Според Андерс Аслунд от института  Peterson обаче руската централна банка разполага с около 150 млрд. долара ликвидни резерви в чуждестранна валута. Като се добави голям държавен дефицит и голямо изтичане на капитали, резервите след няколко месеца ще бъдат доста по-малко.

Тогава  Кремъл може да се изкуши да изплати чуждестранния дълг като  печата рубли, за да купи чуждестранна валута. Ако това се случи, очаквайте още по-голямо сътресение, заключава The Economist.