Европа работи над план за Grexit?

Представители на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и европейските правителства се готвят по информация на Die Welt в случай на излизане на Гърция от еврозоната да изпратят незабавен сигнал за задълбочаване на интеграцията на валутния съюз.

Лидерите се опасяват при това не толкова от преките последици от един Grexit (oт Greece и Exit), а от последиците в случай, че друга държава от еврозоната изпадне в затруднение по-късно. „Срещу подобно нещо ние трябва да снаряжим възможно най-скоро валутния съюз", заяви високопоставен член на правителството на голяма членка на еврозоната. Представители на институциите на МВФ, лидерите на ЕЦБ и Европейската комисия, както и  правителствени лидери потвърждават това мнение.

И близки до  Германската социалдемократическа партия (SPD) икономисти призовават еврозоната да предприеме допълнителни реформи на валутния съюз. „Развитието на паричния съюз е забравеното дете на кризата", казва Хенрик Ендерлайн, професор по икономика в берлинското Hertie School of Governancе. „При това валутният съюз в сегашния си състав не може да оцелее. Политиката на смесване ще доведе по-бързо до разпад на еврозоната от всяка една криза“.

Петер Бофингер, член на Консултативния съвет на федералното правителство на Германия, не вярва, че германците са готови да поемат още рискове за допълнителни задължения. „Като политик ще предприема всичко, за да може германските данъкоплатци да не бъдат допълнително натоварвани“, казва той.

Така например общоевропейска застраховка срещу безработицата би било "убийство“. „Подобен ход ще има разрушителен ефект върху процеса на интеграция, тъй като много от гласоподавателите ще разглеждат това като трансферен съюз“. Във Франция например обаче общоевропейските застраховки ще бъдат сериозно обсъдени.

И президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фратчер предупреждава да не се увеличава общата отговорност за дълга. "Европа не се нуждае от еврооблигации или други форми на отговорност на общността", казва той.

Европа се нуждае от по-строги правила, така че да не трябва всички държави членки да страдат заради неправомерните действия на отделните държави. „Ето защо ние се нуждаем от европейски финансов министър, ангажиран с права да се намесва в разработването на националните бюджети“, смята икономистът. Междувременно късно в неделя стана ясно, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е провел през деня телефонен разговор с канцлера Ангела Меркел. Разговорът е бил "позитивен", стана ясно от кръгове около Ципрас. Той е говорил и с ръководителя на еврогрупата Йерун Диселблум. Подробности от двата разговора засега не са известни.  Разговорите с кредиторите на Атина ще бъдат продължени в понеделник. Гърция може да се надява на по-рано блокираните помощи в размер на 7,2 млрд. евро само след постигане на съгласие по цялостен пакет за реформи. Очаква се той да бъде обсъден на следващата среща на Еврогрупата на 11 май. Въпреки това тази дата може да се окаже твърде късна, като се има предвид драматичната финансова ситуация на гръцката държава. Може да се окаже, че дотогава парите ще са свършили.

Меркел и Ципрас вече дискутираха темата в навечерието на специалната среща на върха на ЕС в областта на политиката за бежанците през изминалата седмица. Гръцките медии съобщиха, че Меркел е заявила на Ципрас, „че катастрофален фалит" трябва да бъде избегнат. Тя е подчертала, че Атина трябваше да ускори реформите, които е обещала да извърши. Ципрас е отговорил, че Атина вече е задействала това, което е обещала. Сега на ред били действията на партньорите. 

Forget #Grexit, that's so 2012. 'Grimbo' has entered the crisis lexicon http://t.co/qKFSvCPQT1 #Greece @Citi pic.twitter.com/soxZfljQs3

След като по-рано през миналата седмица рейтинговата агенция Standard & Poor's понижи още кредитния рейтинг на Гърция до клас „ССС“, Атина най-вероятно няма да успее да обслужи заемите си, ако не бъде постигнато споразумение до средата на май.

Затъналата в дългове Гърция се насочва след години на прекомерен дефицит към нормални нива. Атина е намалила през 2014 г. своя бюджетен дефицит до 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт след 12,3% от БВП по-рано, съобщиха от европейската статистическа служба Евростат в Люксембург. Европейската комисия първоначално очакваше още по-добро ниво от 2,5%. В момента обаче страната няма защо да се тревожи за последствия заради дефицита, защото при условията на сегашното наказателно производство от Брюксел Атина има срок до 2016 г., за да отговори на Маастрихтските изисквания за дефицит от 3 на сто.

Повече по темата четете тук