Относителното затишие на сблъсъците в Източна Украйна (поне до края на миналата седмица) и относително стабилната руска икономика предизвикват два въпроса. Дали това означава край на най-лошия период от войната и повече спокойствие в Кремъл заради по-добрите икономически новини или всичко това е затишие пред буря, пита се авторитетното британско списание Economist.
Икономическата ситуация не е толкова лоша в сравнение с прогнозите от преди 4 месеца. След като загуби половината от стойността си, рублата се стабилизира и дори започна да укрепва, отчасти благодарение на покачването на цените на петрола през последните дни. Инфлацията е 17%, но се покачва по-бавно в сравнение с изказаните опасения. Вместо с 5% тази година е възможно икономиката да се свие само с 3%. „Ситуацията не е толкова катастрофална колкото много хора смятаха, че ще бъде“, обобщава настроенията един от водещите банкери в Русия.
И все пак Владимир Путин не разглежда крехкия икономически баланс като аргумент за завръщане към мира и просперитета, а по-скоро като доказателство, че успява да устои срещу противниците на Русия. Държавните медии определят укрепването на рублата спрямо долара и еврото като победа над американските и европейски врагове, целящи да съсипят Русия.
Твърденията на Кремъл, че е във война се изместиха отвъд Украйна и включиха Запада като цяло. Тази теза може и да е новина за американците, но тя вече се е насадила в съзнанието на обикновените руски граждани. Общественото мнение е силно обезпокоено от перспективата за война със Запада. Около 81% от населението вижда в лицето на САЩ заплаха като това са най-високите подобни стойности след разпадането на Съветския съюз.
Според Кремъл Русия е атакувана по всички фронтове – икономически, идеологически, близкоизточен и европейски – и трябва да реагира по съответния начин. Решението от тази седмица да продаде противоракетни системи S-300 на Иран е част от този отговор. Що се отнася до предполагаемата атака от страна на Европейския съюз (ЕС), новините на първи канал наскоро заявиха: „Казано направо, ЕС започна и се разви като механизъм за преразпределяне на печалбите от разпадането на СССР и бившия комунистически блок. В същото време обаче потокът на средства от завоюваните пазари започна да свършва и разширяването на изток беше единствената възможност“. Русия обаче, добавя телевизията, спира тази експанзия и лишен от нови източници на просперитет ЕС може скоро да се срине.
В този свят на огледални образи САЩ играят ролята на отражение и "друго аз" на Русия, която приписва на Америка собствените си действия: подбуждане към насилие в Киев, подкрепа на крайните националисти в източна Украйна, военно участие в конфликта. В скорошна статия Сергей Наришкин, говорител на руския парламент, обвинява САЩ в „разгръщане на военно-политически рискове“ в Украйна и възпрепятстване на мирното разрешаване на конфликта. „Америка се нуждае от продължаващите кръвопролития в Донбас, за да постигне нещо важно за себе си“, пише той. Санкциите срещу Русия и информационната истерия на западните медии прикриват американския икономически „бандитизъм“, допълва той.
Какви са мотивите и целите на Русия в този сблъсък и спуска ли се тя по спиралата на насилието? Руски представители вманиачено говорят за геополитика, но отговорите не зависят от това, което Западът прави, а от начина, по който Кремъл изчислява рисковете у дома, тъй като оставането на власт е неговата основна цел. Според изследване на група руски социолози, водени от Михаил Дмитриев от мозъчния тръст „Нов икономически растеж“, и поръчано от Алексей Кудрин, бивш финансов министър на Русия, причините за действията на Путин в Украйна се коренят в нуждата на Кремъл да затвърди легитимността си след уличните протести през зимата на 2011-12 г., които избухнаха заради нарастващото недоволство, пише още Economist.
Тези протести бяха организирани основно от средната руска класа, разочарована от липсата на перспективи. След десетилетие на бърз икономически растеж, който вдигна жизнения стандарт, приоритетите се изместиха към други стремежи като правосъдие, образование и здравеопазване, които режимът на Путин не може да предостави. В очите на средната класа Путин се бе превърнал в символ по-скоро на стагнация отколкото на стабилност и затова и рейтингът му започна да пада. Доверието в държавните медии също се разклати. Наблюдатели сравняваха ситуацията с тази от средата на осемдесетте, когато разочарованата интелигенция се превърна в движеща сила зад перестройката на Михаил Горбачов. Протестите в по-големите градове на Русия започнаха да резонират с икономическото и социално недоволство в по-бедните провинции и имаше риск да изригне открит социален конфликт.
05:42 | 14.09.22 г.