Изненадващото решение на финансовия министър на Гърция Янис Варуфакис да се срещне с управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард във Вашингтон в неделя засили нарастващото напрежение дали Гърция ще плати вноската си по дълга към фонда на 9 април, пише в свой анализ за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан.
Това е въпрос с огромни последствия, тъй като случаите на неплащане на заеми към МВФ, един от малкото „привилегировани кредитори“ в света, са изключително редки. Когато те все пак са се случвали, длъжниците са били уязвими или провалени държави в развиващия се свят, а не развити икономики, още по-малко членове на еврозоната – една от елитните икономически групи в света.
Фактът, че плащането на вноска от 450 млн. евро (500 млн. долара) е под въпрос, показва екстремните икономически, финансови и социално-политически обстоятелства, пред които е изправена Гърция. Трудно е да си представим някакъв изход на този проблем, който би подобрил положението на Атина.
Борейки се да възстанови икономическия ръст и с упорито високо ниво на безработица от 26%, Гърция не генерира достатъчно приходи, за да посрещне всичките си задължения. Въпреки че икономическата логика като цяло работи в нейна полза, Гърция има намалени възможности да мобилизира допълнителни средства от чужбина заради зле провежданите преговори и неотстъпчивостта на кредиторите.
Междувременно местният социално-политически контекст в Гърция затруднява правителството да направи вноската към МВФ, особено предвид проблемите с изплащанията на заплатите и финансирането на социалните услуги.
Независимо от това, плащането към МВФ трябва да се направи.
Страните, които не изпълнят задълженията си към МВФ, често изпитват масово нарушение на техните трансгранични финансови отношения. В случая с Гърция такъв фалит ще попречи на достъпа до средства от Европейската централна банка (ЕЦБ), които в момента са спасителен пояс за банките в страната. И това ще ускори отлива на депозити от банките, увеличавайки вероятността да се стигне до дестабилизираща банкова криза.
Съзнавайки тази опасност, е много вероятно гръцкото правителство да намери начин да извърши плащането към МВФ до 9 април (или малко след това в рамките на допустимия гратисен период). След срещата във Вашингтон в неделя Лагард заяви, че е получила „потвърждение“ от Варуфакис, че плащането „ще бъде осъществено“. Но това може да бъде само най-малко лошият вариант за Гърция.
Плащането към МВФ няма непременно да улесни Гърция и нейните кредитори да работят по-добре в екип, за да възстановят икономическия растеж на страната и финансовата жизнеспособност с еврозоната. Тъжното е, че това развитие е по-вероятно да повиши напрежението и дори да увеличи вероятността от „Graccident“ (от Greece – Гърция и accident – инцидент - сътресение, което да изтласка Гърция извън еврозоната против волята на всички основни играчи).
Въпреки че Гърция претърпя една от най-големите фискални корекции в историята, продължаващото изтичане на капитали означава, че Атина трудно може да си позволи трансфера от 500 млн. долара до един от своите официални кредитори. Ако сделката не е съчетана бързо с ново финансиране от кредиторите ѝ - което като цяло е спряно от август - това изключително видимо намаляване на средствата може да ускори тегленията от местните банки.
Правителството също така ще се бори да запази доверието на онези, които са били неговите най-ревностни политически поддръжници - хората, които повярваха в предизборните обещания за поставяне на гръцките интереси над тези на чуждестранните кредитори. В резултат на това, ако бъде извършено плащането, за правителството може да се окаже още по-трудно да се получи законодателно одобрение за структурните реформи, от които страната се нуждае. От правителството най-вероятно ще се очаква да осигури по-големи отстъпки от кредиторите, включително и значително отслабване на политиката на икономии и значително опрощаване на дълговете.
Несигурността около плащането към МВФ тази седмица е просто последният епизод от многогодишната трагедия между Гърция и нейните кредитори, докато те се опитват да управляват една ситуация, която е била управлявана твърде плахо прекалено дълго. Освен ако двете страни не си сътрудничат по-ефективно за по-решителни резултати, остава въпрос на време, преди някой от тези епизоди да се превърне в крайния катализатор за Graccident, който всички се опитват да избегнат.
10:03 | 14.09.22 г.