Всеки, който би искал да разбере руския президент Владимир Путин днес, трябва да знае историята за това какво е станало с него в една драматична нощ в комунистическа Източна Германия преди четвърт век, пише в своя анализ BBC.
Денят е 5-и декември 1989 г., градът е Дрезден. Минали са едва няколко седмици след като Берлинската стена е съборена. Комунизмът в Източна Германия умира бързо и силата на доскоро потискания народ изглежда неустоима.
Пред щаб квартирата на ЩАЗИ (източногерманските комунистически тайни служби, еквивалент на Държавна сигурност) се събира огромна тълпа, която напада сградата. Бившите всевластни служби изглеждат безсилни. Малка група демонстриращи решава да пресече пътя към голяма къща, която тогава е местният щаб на съветските тайни служби, КГБ.
„Охранителят на оградата моментално избяга обратно в къщата“, припомня си един от групата, Зигфрид Данат. Малко след това „един офицер се показа – доста малък и раздразнен. Той заяви на нашата група: „Не се опитвайте да влезете в този имот. Моите другари са въоръжени и им е дадена властта да използват оръжията си при необходимост“.
Това убеждава групата да се оттегли.
Офицерът от КГБ е знаел колко точно опасна остава ситуацията. По-късно той описва как се е обадил на щаба на танкова дивизия на Червената армия, за да поиска защита. Отговорът, който получава, е опустошителен, променящ живота шок.
„Не можем да направим нищо без заповеди от Москва“, заявява гласът от другата страна. „А Москва мълчи“.
Фразата „Москва мълчи“ преследва този мъж оттогава. Предизвикателен, но безпомощен докато революцията от 1989 г. го помита, сега самият той е „Москва“ - президентът на Русия Владимир Путин.
„Мисля, че това е ключът към разбирането на Путин“, смята неговият германски биограф Борис Райтшулер. „Бихме имали друг Путин и друга Русия без прекараното от него време в Източна Германия“.
Това преживяване му дава уроци, които той никога не е забравил, дава му идеи как да моделира обществото и оформя амбициите му за силна мрежа и лично богатство. Повече от всичко, то остава в него дълбокото впечатление на крехкостта на политическия елит, който лесно може да бъде свален от народа.
Путин пристига в Дрезден в средата на 80-те години на първото си чуждестранно назначение като агент на КГБ.
Германската демократична република (ГДР) е комунистическата държава, създадена от съветската окупационна зона след Втората световна война. Тя е важен преден пост на Московската сила и често е наричана „витрина на социализма“, тъй като за нея се полагат най-много усилия да изглежда добре уредена под комунистическа власт. Заради нейната близост до Западна Европа страната е пълна със съветски военни и шпиони.
Путин искал да е член на КГБ, откакто бил млад, вдъхновен от известните съветски истории за тайни агенти. Той си припомня: „Усилията на един човек могат да постигнат това, което цели армии не могат. Един шпионин може да реши съдбата на хиляди хора“.
В началото основната част от работата му в Дрезден е скучна бумащина. Сред документите в архивите на ЩАЗИ в Дрезден има писмо от Путин, в което той моли за помощ ЩАЗИ за прокарването на телефон за техен доносник.