Алексис Ципрас пристигна късно в Берлин. Преди цели два месеца винаги демонстративно излизащият пред публика без вратовръзка 40-годишен политик бе избран да застане начело на правителство от леви и десни популисти. Но едва този понеделник пътят му го доведе до Берлин – преди това той почти демонстративно отбягваше Германия - най-важният кредитор на страната му.
Ангела Меркел обаче не се впечатлява много от това. Точно както и от антигерманските настроения, които неговата партия СИРИЗА и нейните медии насаждат по време на предизборната кампания и след това. Ако канцлерът е раздразнена от това, в никакъв случай не го показва: в канцлерството Ципрас е приет в същата приятелска и делова работна среда, която получава и всеки друг чуждестранен държавен глава, пише в свой анализ Die Welt.
На пресконференция, която се проведе вечерта между първоначалния разговор и по-късна работна вечеря, всичко това прозвуча така: „Германия има близки и приятелски отношения с Гърция, а многото хора тук с гръцки корени са нещо като жив мост към Гърция".
Тази вежливост няма нищо общо с факта, че физикът Меркел и инженерът Ципрас имат много общи неща. По-скоро при отношенията на канцлера с чуждестранните държавни глави и правителствени ръководители важи същият принцип, както у дома с партийните лидери на коалиционните партньори: избраните са демократично избрани. Меркел приема всеки, които идва в Берлин. И към Чингис хан Меркел би потърсила подобни открити отношения, ако беше канцлер по време на монголското нашествие.
Само у Ципрас обаче отекват ожесточените словесни сблъсъци от последните седмици: "Мисля, че тази среща е много важна, защото ние трябва да се разбираме по-добре. Няма друг начин да се преодолеят трудностите...“.
В необичайно дълго изявление, което е подобно на лекция и изглежда твърде самодоволно на фона на краткото обобщение на канцлера, Ципрас отново представя своя мироглед: през последните пет години спасителните програми не са се превърнали в „история на успеха" за страната му. По-скоро строгата политика е имала „опустошителен ефект върху нашата икономика" и доведе до "социално напрежение". Едва тогава министър-председателят призна и за "вътрешни причини за огромната криза в Гърция". Сега той иска да "постигне нов политически микс за премахването на тези злини".
Ципрас обяви в присъствието на Меркел, че иска „да приложи нужните фискални напасвания“. А това се приема доста добре в Берлин. Ципрас веднага заговори също за "социалната справедливост", която иска да създаде в Гърция. Тоест - край на строгите икономии? Той се ангажира от една страна с вярност към договорките на страната си, но също така отбеляза, от друга страна, "зачитането на демокрацията". По време на предизборната кампания неговата партия СИРИЗА обеща многобройните гръцки ангажименти да бъдат преразгледани.
Дали Меркел вярва на тези двусмислени послания? Еднозначен отговор, че тя няма доверие на новото гръцко правителство - както нейният опитен финансов министър Волфганг Шойбле публично заяви преди седмица, е немислим за Меркел.
От такова изявление не би имало и смисъл. Защото Меркел никога не е вярвала и на предишните предшественици на Ципрас. С премиера от консервативна партия Андонис Самарас тя водеше разгорещени дискусии по време на срещите на върха на ЕС. Като политик от опозиционната партия и по-малък коалиционен партньор Самарас се е опитал да осуети политиките за реформи на социалистическото правителство. Но когато бе избран за министър председател, той забрави всичко научено.
И на Ципрас тя, поне вербално, дава знак за доверие, като подчертава интереса на Германия за възстановяването на Гърция. „Ние искаме Гърция да е сила, да има растеж и преди всичко да се отърве от високата безработица". Меркел също така изрази готовност да работи с новото ляво правителство на страната. Но при това е важно да се отбележи също, че канцлерът не вярва на нито един гръцки политик.
Именно поради тази причина тя настоява за това институциите, както сега се нарича Тройката, тоест длъжностните лица от Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Международния валутен фонд (МВФ), да следят внимателно гръцките правителства. Да, точно Меркел наложи участието и на американците от МВФ. Тя вярва, че е по-малко вероятно те да бъдат политически повлияни, отколкото биха били представителите на европейски организации.
В част от изявлението на Меркел може да се долови и известна резервираност. „И за двама ни е важно, за мен при всички случаи, да намерим възможност за сътрудничество и доверие. Ние и двамата сме убедени, поне Германия, че Европа е едно мирно творение“.
Според Süddeutsche Zeitung срещата e показала, че е "дошло време да бъде сложен край на комуникационната война в калта". Изводът от тази среща е, че Берлин трябва да "погледне равнопоставено на Ципрас" и да се спре насажданата и от двете страни негативна атмосфера, която пречи на конструктивния диалог. "По-добре е човек да говори с други, отколкото да говори за другия", заключава вестникът.
До подобен извод стига и Spiegel. Изданието коментира, че на тази среща двете страни са направили опит да разтоварят атмосферата. "Тоналността на помирение обаче не може да скрие, че все още няма доверие", подчертава Spiegel, цитиран от БТА, и допълва, че "гърците се нуждаят от пари, но Меркел не е искала само да види списъци с реформи, а дела".
В заглавие Handelsblatt пише кратко, но ясно "Любезно несъгласие". Изданието обаче подчертава, че срещата е била една от онези, имащи стойност само защото са се състояли. С поканата си Меркел показва, че иска решение и избягване на Grexit (излизане на Гърция от еврозоната). Колкото до доверието, вестникът отбелязва, че "Шойбле имал право, когато казва, че гръцкото правителство е разрушило доверието в Европа" и че "срещата Меркел-Ципрас е първа стъпка за неговото усилено изграждане“.
03:53 | 12.09.22 г.