Янис Варуфакис обича да говори с журналисти. 40 интервюта е дал гръцкият министър на финансите за последните 30 дни, но пред германски телевизионни зрители доскоро не бе се изявявал в подробности. Това се промени в неделя вечерта, когато Варуфакис се появи в предаването на известния водещ Гюнтер Яух, но като включване от Атина.
И Варуфакис направи това, което често прави – омаловажи гръцките проблеми. Сегашният капиталов недостатък, който държи под напрежение половината свят, от гледната точка на Варуфакис са „незначителни проблеми с ликвидността, които няма да засегнат Европа".
Надълго и нашироко той говори за големите цели пред обединена Европа – за международното разбирателство и за общия европейски дом. Той описва репресивното положение на безработните, които от една година не са получавали пари от държавата, и как гръцките деца припадат от глад в училище. Но дали предложенията му ще помогнат на Гърция – това почти не се дискутира.
Винаги когато Яух пожелава да мине в конкретика, Варуфакис се дръпва и оправдава с факта, че правителството му е на власт от скоро. За сметка на това обаче за това време успява да вземе редица мерки – увеличение на минималната заплата, назначаване отново на съкратени служители – все мерки, които може би няма да помогнат на Гърция.
А реформите, от които се нуждае наистина Гърция, не са много скъпи - данъчните власти трябва да станат по-строги, пазарът на труда - по-гъвкав, а бюрокрацията да бъде свита.
Предложенията са на масата, при това те не само на недолюбваната "Тройка". Напълно ненужно е например хотелиерите в Гърция да трябват да чакат до 60 дни след приключване на строежа на своите хотели, докато инспекторът им даде лиценз. ОИСР вече е представила доклад от повече от 1000 страници, пълни с предложения.
Но Варуфакис продължава да настоява на своето – намаляване на дълга на Гърция, което той нарича „преструктуриране". Текущият дълг на Гърция не е устойчив и не може да бъде погасен, смята той.
При това обаче министърът прикрива факта, че след поредицата от облекчения на дълговете и намалявания на лихвите страната плаща като лихви едва 2,6 на сто от икономическия си продукт, както показват изчисления на европейския мозъчен тръст Bruegel - много по-малко от Испания, Ирландия и дори Италия, и съвсем малко повече от Франция или Германия.
Гостите на дискусията назовават този факт. Но бившият директор на радиото Deutschlandfunk Ернст Елитц и баварският министър на финансите Маркус Зьодер се ограничават до стандартни фрази („Правилата трябва да се спазват"), до голяма степен, без да задават конкретни въпроси на Варуфакис.
Най-активна се оказва Улрике Херман от вестник taz, която е поканена като поддръжник на Варуфакис. Тя посочва, че Германия трябва да изплати спорния нацистки принудителен заем на Гърция, за да се създаде с парите фондация за обща дейност с гръцката младеж. Тя изчислява, че дори и най-богатите гърци не могат да изплатят дълга на страната. „Виждате ли, не всички германци са срещу Гърция", казва Яух. И на него не му остава друго, освен самият той да заеме контрапозиция за да се противопостави на Варуфакис - роля, която нито един водещ не би искал да играе.
Но в крайна сметка Варуфакис успява да блесне, след като твърде много негови самолюбиви изречения остават неоспорени.