Европа трябва да продължи с икономическите си санкции срещу Русия, докато Украйна възстанови контрола върху границата си с Русия. В противен случай има опасност от криза между Брюксел и Белия дом, заявява председателят на Европейския съвет Доналд Туск пред британския вестник The Guardian и още пет други медии.
Туск коментира пред The Guardian, че няма да има отслабване на санкциите срещу Русия на срещата в Брюксел на лидерите от ЕС тази седмица въпреки натиска от някои страни да бъде намалено наказанието. Той обвини някои лидери от ЕС в предпочитане на „примирение“ с Русия по отношение на конфликта в Украйна и в „наивност или лицемерие“, за да дадат на руския президент Владимир Путин още един шанс.
"Договореностите от Минск ще имат смисъл само ако бъдат изпълнени изцяло. Частичното им изпълнение ще бъде много рисковано за Украйна. На първо място искаме пълно изпълнение, включително пълен контрол на украинските граници. Ако искаме да подкрепим споразумението от Минск, трябва най-малкото да запазим действащите санкции. Ако Европа не запази санкциите, това ще е особено критичен момент в трансатлантическите отношения. За американците е неприемливо да бъдат по-дълбоко въвлечени в украинския конфликт, отколкото Европа. Това е категоричната позиция на правителството на Обама", отбелязва Туск.
Той признава, че постигането на единодушие е много трудно, тъй като някои страни членки открито демонстрират различните си гледни точки и интереси. "Няма съмнение, единна политика на 28-те страни членки не съществува. Имаме 28 различни външнополитически позиции", подчертава председателят на Европейския съвет.
Всяка страна от ЕС може да наложи вето върху удължаването на санкциите. Висши дипломати и представители в Брюксел твърдят, че Кремъл работи усърдно, за да внесе разкол сред европейците и режима на санкции да се провали. Италия, Гърция, Унгария, Словакия, Австрия и Чехия са сред страните, склонни към облекчаване или премахване на санкциите, отбелязва The Guardian.
Разглеждайки опасността за европейската стабилност от ревизионизма на Путин и опитите на Кремъл да раздели и омаловажи Европейския съюз, Туск разглежда гръцката криза по-малко като икономическа и финансова дилема, а повече като политически и геостратегически проблем. С други думи, руснаците биха били карйно доволни да видят излизането на Гърция от еврозоната, смята той.
"Трябва да разберем, че в случая с Гърция не става дума само за пари“, заяви той. „Можете ли да си представите Европа без Гърция? Със ситуацията в Либия, с много несигурната ситуация на Балканите, Молдова, Транснистрия, Кипър, последствията за Европа биха били не само финансови, резултатите биха били най-драматичната глава в цялата история на Европейския съюз. Но не става дума само за пари и геополитически заплахи. Става дума за достойнство, емоции. Ние трябва да избегнем всичко, което може да унижи другата страна. Достойнството и унижението и различните емоции са много важни в политиката, не само числата“.
"Не мога да приема аргумента, че трябва да вярваме в добрата воля на Русия. Чуя ли, че трябва да вярваме в добрата воля на президента Путин или сепаратистите, зная, че това е проява или на наивност, или на лицемерие", заявява Туск.
За разлика от много европейски лидери, призоваващи за по-сговорчива политика към Русия, той определя стратегията на Путин като открито враждебна и изискваща по-суров отговор.
"Знам - и не се опирам на интуицията, а на познанията си - че политиката на Путин е много по-проста от сложните ни дискусии. Единственият ефективен отговор на ясната и проста политика на Путин е натискът. Неговата политика се свежда до това да има врагове, да ги превъзхожда, да ги унищожи и да бъде в конфликт", допълва Туск.
06:12 | 10.09.22 г.