Ужасният баланс на помощите за Гърция

От 2010 г. насам Европейският съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) поддържат финансово Гърция, но ситуацията продължава да се влошава. Досега наистина институциите и страната успяха да предотвратят държавния банкрут. В края на краищата бяха предоставени спешни заеми на стойност около 240 милиарда евро. Но днес Атина е по-близо до бездната от всякога. Ако ЕС и гръцкото правителство не постигнат съгласие до края на април, държавата вероятно ще фалира. И с това опитите да се спаси Гърция ще се превърнат в забавяно с годините изпадане в несъстоятелност, пише в свой анализ германският икономически канал N-TV.

Провалът на политиката на Tройката в последните години се доказва донякъде от отговор на федералното правителство на 40 страници на въпросник на Левицата, с който n-tv разполага. Той съдържа много данни, които документират процеса на свиване на икономиката на Гърция през последните години. За политика от Левицата Андрей Хунко докладът показва в конкретни суми, „че настоящият подход на програмата за Гърция се е провалил по всички линии". С това кризата само е проточена, но не и решена, смята той. Това мнение впрочем споделят все повече експерти, независимо от партийната им принадлежност. 

Отговорите на федералното правителство показват преди всичко, че много от допусканията на Тройката са били твърде оптимистични от самото начало. В допълнение не са били извършвани никакви корекции, когато се види, че прогнозите не са коректни. Това е имало сериозни последици както за икономическата ефективност, така и за социалната държава. Фактът, че Гърция затъва все по-дълбоко в блатото на дълговете поне частично е свързан именно с тези погрешни предположения. Първата основна грешка на кредиторите се отнася до растежа на икономиката на Гърция. Основа на предоставянето на международната помощ бе предположението, че Гърция ще отчете икономически ръст от 1,1% още от 2012 г. - въпреки трудните цели за бюджетни икономии. В действителност икономиката се сви през годината с цели 6,6%. В периода между 2010 и 2014 г. свиването бе с повече от една пета. Същевременно националният дълг нарасна от около 300 млрд. евро през 2009 г. до 318 млрд. евро през 2014 г. Политически последствия за това нямаше. Въпреки че през годините икономиката продължава да се свива и Гърция страда все повече от строгите икономии и целите за реформи, кредиторите са останали твърди по отношение на курса си. Според тях да се говори за „курс на строги икономии" е неправилно. Кредиторите съвсем умишлено използват "програма за остеритет", което в превод от латински значи „твърдост“ или „икономическа строгост“.  Тази програма обаче не е била подобрявана. Променени обаче има в структурата на кредиторите. Ако преди пет години все още 94% от кредитите на Гърция са на частните кредитори, то делът им  оттогава се свива до около 11 на сто, както е видно от данните. Гръцкият дълг към банките се поема от публични кредитори - ЕС, ЕЦБ и МВФ. Повечето от "парите от помощите" са се влели директно във финансовия сектор, като самите гърци не са спечелили нищо от това. Напълно погрешни са и предположенията на Тройката за постъпленията на Гърция от приватизацията. Както е видно от отговорите на германското правителство, се е очаквало приватизацията да вкара в гръцката хазната около 22 милиарда евро през последните години. За текущата година ЕС оптимистично предполага приходи от приватизация от 2,2 млрд. евро. За всичките последни години обаче от продажбата на държавна собственост Гърция е получила само 2,6 млрд. евро. Това вече не зависи, разбира се, от Тройката, а от бавните действия на гръцкото правителство и отказа на сегашния кабинет да продължи раздържавяването. Независимо от това обаче е поразителен фактът, че ЕС твърдо вярва в оптимистичните прогнози, дори ако те са нереалистични. А при управлението на смесеното правителство на премиера Алексис Ципрас не се очаква насоките да се спазят. За Хунко досегашната приватизация е пълно фиаско по две причини. Държавните активи, които са били продадени, са продадени за ниски суми. От друга страна Китай намира в Гърция възможности за изгодни сделки и става основен инвеститор. И двете неща според Хунко не са в интерес на ЕС. Друг важен момент, в който Тройката се е объркала, са данъчните приходи. Те се свиват през периода  2010 - 2013 г. с 2,80 милиарда евро. Една от причините за това е, че доходите на гърците се сриват в този период именно заради политиката на Тройката с около една трета. Делът на безработицата се увеличава в същото време с почти 15 пункта до 27,5%. Тъй като хората консумират по-малко, пресъхват и приходите на правителството.

Друга причина за намаляване на данъчните приходи е намаляването на корпоративния данък от 40 до 33,4%. Така че спадащите приходи за хазната се дължат не само на липсата на дисциплина за плащане на гърците, каквото гласи често срещаното схващане, а също така на изискванията на Тройката. Интересен е двойният стандарт, с който кредиторите гледат на данъчната система. Кредиторите са "слепи с едното око", казва Хунко. Въпреки че те са се намесили в данъчното облагане на обикновените хора, облагането на богатите, като корабособствениците, например, Тройката оставя като "вътрешен въпрос" за гърците. В ретроспекция това вероятно се разглежда също като грешка. 

Всичко по темата Гърция четете тук!