Гърция е поискала да получи компенсации за преминаването през нейната територия на Трансадриатическия газопровод (ТАП), съобщава руската агенция ТАСС, като се позовава на пресслужбата на гръцкото министерство на производственото преструктуриране, околната среда и енергетиката.
Министър Панайотис Лафазанис се е срещнал с посланика на Азербайджан в Гърция Рахман Мустафаев, с вицепрезидента на азербайджанската държавна нефтена компания Елшад Насиров и с вицепрезидента на британската компания BP за "Южния газов коридор" Джо Мърфи, предава БТА.
На срещата е било договорено да бъдат създадени комисии, които да проучат въпроса за предоставяне на Гърция на компенсации от консорциума за строителство на газопровода.
Гръцкият министър е подчертал необходимостта страната му да получи компенсационни облаги освен тези, които касаят общините, през чиято територия ще премине газопроводът.
Депутатът от коалиционния партньор - партията "Независими гърци" Гавриил Аврамидис, е коментирал пред агенцията, че предишното гръцко правителство е подкрепило проекта за газопровода ТАП, макар че в него не е било предвидено плащане на транзитни такси на гръцката държава. Коалицията на радикалната левица СИРИЗА преди предсрочните парламентарни избори на 25 януари заяви, че Гърция трябва да влезе в консорциума по строителството на газопровода, да получи плащания за транзита на газ и да участва в строителството на самия газопровод.
До момента от Атина са повдигнали само въпроса за компенсационни облаги от преминаването на газопровода, отбелязва ТАСС.
Споразумението за строителство на ТАП беше подписано на 13 февруари 2013 г. в Атина от Гърция, Албания и Италия. Газопроводът е предвидено да транспортира природен газ от зоната на Каспийско море през Турция към Европа, като премине през Гърция, а след това под Адриатическо море достига до Италия.
Газопроводът ТАП бе избран от консорциума, който разработва огромното газово находище Шах Дениз в Азербайджан, за сметка на проекта Набуко. Планира се в Гърция дължината на газопровода да бъде 478 км, в Албания - 209 км, а след това 105 км по дъното на Адриатическо море. Газопроводът следва да бъде пуснат в експлоатация през 2019 г. с първоначален капацитет от 10 млрд. куб. м. с възможно разширяване до 20 млрд. куб. м.
Същевременно ТАСС допълва, че Хърватия и Черна гора търсят инвеститори, които да изградят отклонение от ТАП към двете страни. Има възможност към този проект да се присъедини и Босна и Херцеговина.